Овощарите са кандидатствали по три екосхеми, но бюджетът им трябва да се увеличи
По най-горещата тема през август – промените в Националния стратегически план - за какво настояват от Асоциацията на овощарите в България?
„По отношение на директните плащания нашето искане е сливите и десертното грозде да влязат в основната група на плодовете за обвързано подпомагане и да имат същата ставка както останалите плодове. Също така, предлагаме обвързаното с производството подпомагане на плодове и зеленчуци в планински райони да отпадне и да се насочи по-голям финансов ресурс към обвързаната подкрепа на основната група плодове.
Срещаме разбиране от ръководството на МЗХ, но има браншови организации, които защитават обратната теза – да остане подпомагането на планински плодове и зеленчуци. Последно разбрах, че тази интервенция ще се запази, но ще бъде намален нейният бюджет, коментира Живка Гроздева, член на УС на Асоциацията на овощарите в България. - По отношение на екосхемите, подпомагането за овощарите е равно на разходите, които произтичат от поемането на ангажимента. Затова интересът на производителите на плодове към екосхемите е много нисък. Те кандидатстваха по три екосхеми, но бюджетът им трябва да се увеличи. Поискахме овошките да бъдат включени в екосхемата за разнообразяване на земеделските култури. Получихме потвърждение от МЗХ, че това вероятно ще може да се направи за следващата година. Предлагаме също така да отпадне екосхемата за поддържане на горското биоразнообразие или да бъде намален бюджетът й, защото там ставката е доста висока.“
И още едно от многото нелогични изисквания, според Гроздева. Защо след като по обвързаната подкрепа производителите на плодове трябва да предоставят документи за реализирана продукция, се изиска и документ от агроном, че насаждението е плододаващо?
Браншовата организация апелира за опростяване на административната тежест и бумащината, защото „земеделците са в постоянен стрес да не изпуснат някой срок или да не бъдат санкционирани.“
Същото искане към МЗХ отправят и от Българската агрохранителна камара, посочи Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България. Тя подчерта, че тази година е имало проблеми с приключване на заявленията в Кампания 2023 и затова съществува опасност да има неусвоени субсидии по Стратегическия план.
Слаба реколта от плодове, по-високи цени
2023 г. е една от най-тежките през последното десетилетие заради екстремното осланяване и измръзване през март. Има производители, които отчитат нулева година. „При прибирането на реколтата имаше непрестанни дъждове, което също оказа негативно влияние. С 30 процента са по-ниски добивите в някои райони, в други части на страната нямаше измръзвания, някои производители успяха да си продадат продукцията за преработка, а заради екстремните жеги през август зеленчуците буквално се свариха по полетата“ - така Милтенова очерта картината в бранша през тази година. По думите й цената на продукцията е висока, но не достатъчно, за да компенсира разходите.
Български праскови има от месец юни, но са малко като количество – особено в „прасковения район“ – Сливенско, информира Живка Гроздева. Според нея по веригата страдат и преработвателите, проблемът се усеща и на пазара на пресни плодове – цените са доста по-високи от миналата година – минимум с 50% нагоре. Цената на праскови и нектарини от производител, в зависимост от качеството и размера, варира от 1,20 лв. до 1,80 лв. Цената на гръцките праскови и нектарини не е много по-ниска, категорична е Гроздева. При сините сливи цените са по-високи с около 30-40 процента.
Тя заяви, че все още овощарите не са получили обезщетенията си за измръзванията на овошките в края на март.
