Размисли и равносметка за земеделието
Когато го питаш къде живее, той се смее.
„Замръквам в с. Жельо Войвода, през деня съм в Камен и осъмвам в Сливен“, отговаря зърнопроизводителят Георги Радев.
„Винаги съм казвал, че човек, за да е земеделец, трябва да е голям инат. Много е трудно, но не се отказвам от този занаят, споделя той. Само с една дума - земеделието за мен значи живот. Нищо друго не ми доставя такова удоволствие“, казва младият мъж.
Георги Радев е четвърто поколение земеделец. Историята започва от неговия прадядо. А дядо му го научил на любов към машините. Надеждите на Георги са 11-годишната му дъщеря след време да продължи семейния бизнес.
Семейното стопанство отглежда предимно зърнено-житни култури. Сега е в ход кампанията по прибиране на пшеницата. Горещо е. Ако не е климатикът в зърнокомбайна, трудно би било за всеки земеделец.
Земеделието е само за тези, които го обичат, които милеят за земята, а не като някои млади фермери, които само на хартия са такива, споделя Георги.
„Не е тайна за никого, че много хора опитват да източват еврофондовете, казва Георги. - И допълва: При мен няма такива неща. Не съм кандидатствал по нито една мярка. И този път ще е така. Всяка една машина съм купил със собствени средства или с кредити. Може би това ми дава по-голямо самочувствие да разчитам сам на себе си. Земеделие може да се прави и без еврофондове.“
Мнението на Георги Радев е, че дори и с нова техника, заради малките субсидии и високите цени на консумативите, българският зърнопроизводител няма как да е конкурентен на колегите си в Европа.
