Гл. ас. Звездомир Желев в предаването Растителна защита
- Г-н Желев, кога трябва да започнем с растителнозащитните мероприятия
През март се извършват предцъфтежните пръскания на овощните дръвчета. В различните райони на страната има разлики, заради климатични условия в районите. Най-напреднало е развитието на костилковите видове, като кайсии, които са вече във фаза бял бутон или дори на места цъфтеж, което означава, че овощарите трябва да са подготвени за някои рискове от патогени.
Добри резултати се постигат с фунгициди с предпазно и лечебно действие. Медта е тежък метал. Почвени анализи в Аграрния университет в Пловдив показват, че медта се натрупва с годините. Има случаи с по 50-100 пъти над нормата натрупана мед. Медта като химичен елемент е известно, че е широкоспектърен фунгицид т. е на някои почвени полезни гъби, сапрофитни гъби ако щете би навредила от една страна. От друга има данни, че тя потиска развитието на дъждовните червеи, а тяхната роля е огромна. Съветът ми накратко е да се използват продукти на база меден оксихлорид или меден хидроокис с обилно обливане на короната.
В някои овощни градини вече имаме фаза бял бутон или начална фаза на цъфтеж. Даже, там вече сериозно трябва да се мисли за третиране срещу кафяво гниене, особено ако има някаква валежна обстановка. Така, че обикновено профилактично ако настъпи фаза цъфтеж се третира един път с достатъчно добър продукт на пример на база Ревизол, също добро активно вещество е Дифеноконазол, спрямо кафявото гниене и някои други. В последно време на пазара има микробиални продукти, които имат действие, доближаващо се до синтетичните продукти.
Тук е момента да спомена малко за пчелите малко от страни, но то си е основен проблем и важен факт е, че трябва да се пръска привечер или сутрин рано, когато пчелите са в кошера или са предупредени пчеларите. Тук е може би мястото да спомена, че когато има период на засушаване, какъвто е в момента, ако извършим едно третиране и няма прогноза за някакви продължителни валежи това ще е достатъчно и няма да се налага чак толкова често да повтаряме и да потретваме, защото риска обикновено е много нисък и не съществува такъв. Така, че това са основните проблеми при костилковите.
При ябълките все още фазата е по назад и виждам, че вече има леко надуване на пъпките, особено при някои сортове. Бих заострил вниманието при сортове, като Грени Смит, Пинк Лейди. Грени Смит е един от сортовете, при които първо се развива пъпката така, че би следвало да си фокусираме вниманието там. Патогенът, причиняващ струпясване в момента има активизиране по наши данни поне в района на Пловдив, но все още гъбата не е узряла, не е готова да осъществи зараза, но нямаме фенофаза така, че там периода е на изчакване и на допълнително внимание.
При някои други култури бих споменал ягодите. В момента те презимуват с така зелена маса, която оцелява през зимата обикновено и би следвало за някои листни петносвания също да проведем, особено ако имат продължителни валежни периоди. Срещу бели листни петна може да се третира с медни продукти и се получава относително добър резултат. Аз лично бих използвал продукти на база Триазол за профилактика и стопиране на тези листни маносвания понеже температурите са високи може да стане и зараза. Те заразяват и при по-ниски температури.
Отново бих предупредил-медните продукти имат леко задържащ ефект върху развитието на пъпките. Предвид ранната вегитация, която се очертава медните продукти биха задържали временно развитието на пъпките, а това е положително.
Ябълките в края на зимата аз лично не бих препоръчал да се третират с медни продукти. Мисля, че това не е правилен подход да се пръска есента на пъпка ябълката с каквито й да е препарати.
В началото на март трябва да се приключи и със санитарната резитба, с която да се отстранят заразените клонки от болестите.
Зимното пръскане в южните райони на страната се провежда обикновено към края на февруари или през първата половина на март започват пръсканията и срещу зимуващия запас от яйца на неприятели в градината.
Препоръчително е да се използват масла в комбинация с медсъдържащи продукти. Това се ползва при костилковите видове, при ябълката срещу щитоносни въшки, срещу акари. Ако имате специалист може да се направи обследване на градината, да се види плътността на полезните, на вредните акари и насекоми и тогава да се предприеме това пръскане, но ако имате при ябълката щитоносна въшка или при някои костилкови видове такива въшки, би следвало да се извърши третиране с масло. Това е субективно решение, не се прави наизуст.
- Какво е сътояниeто на житните култури, кога и какви болести да очакваме тази година
Състоянието на пшеницата, като цяло е добро, въпреки късното поникване. За измръзвания нямам информация. Очакваме дъжд. Сега тоя дъжд в момента го няма така е от доста дълъг период и това има някакъв индирект върху болестите. В този период обикновено жълта ръжда, септориоза може да се очаква, снежна плесен, но аз лично нямам данни за силно развитие на тези болести. От есента по интензивно имаше валежна обстановка в Северозападна България.
Основните патогени са брашнеста мана, жълта ръжда, септориоза. Нашите данни са, че частична зараза от сетпориоза има от есента, което е предпоставка за намножаване на балестта и ако климата е благоприятен да се развие, особено при по-чувствителни сортове. Очаквам брашнестата мана да има по-силно развитие, особено при приложението на азота. Много хора вече приложиха азот, азотни торове, особено при по-високите дози. Ако има по-малки растения и не могат да преработят тези високи дози може да се получи висок концентрат на азот в растенията, подходящ микроклимат и брашнестата мана да се окаже така важен патоген.
Искам да кажа следенето нещо, че прогнозата която ние правим на база климатични модели има такива вече в страната от 7-8 години се използват на много места. Това е един от най-професионалните подходи базира се на локална прогноза, на база локални климатични данни, на данни на сорта, на данни на фенофазата и ако има такава прогноза дефакто при един променящ се климат за 7-8 дни, за една седмица, за 10 дни може да се промени цялата обстановка. Това е професионалния подход. Просто седмица за седмица да се следи прогнозата, да се следят условията, да се следи културата като фенофаза и така да се вземат решенията. Така, че климата е променлив и ние трябва да сме гъвкави. Решения, които са 2-3 седмици напред такова нещо според мен не е професионално.
И измръзванията е другия проблем. Това не е инфекциозна болест, но си е проблем всяка година. Пролетта сякаш си се измести. Топла зима, топъл март месец, обикновено април месец е така студено с повратни студове минус 3 до 4-5 °C търпим много икономически щети и повреди тъй като пшеницата се активизира, настъпва период на вретенене и тя става силно чувствителна по отношение на мразовете. Това пряко се отразява върху добивите така, че бих препоръчал по-балансирано азотно торене, аминокиселините имат някои микроелементи като бор, мед до някаква степен, елементи като сяра, молибден които лансират азота, желязото, цинка. Всичко това ако се балансира бихме имали така по-устойчиви посеви на повратните мразове, а те се оказват много голям проблем.
При рапицата в този период на годината обикновено проблем са инфекциозните болести, които могат да застрашат посевите, затова трябва да се правят обследвания.
- Какви болести да очакваме следващата десетдневка на март
Предвид климата и прогнозата която следя за 10 дни напред, следващите 7-8 дни се очертават с относително високи температури, големи денонощни амплитуди, ще има роси, ще има мъгли, все пак има някаква влага и това ще е предпоставка за развитие на патогени. Очаквам брашнестата мана лично аз да се засили. Ако има валежи септориозата също би била проблем. Така, че внимателно с брашнестата мана, при нея не се третира при първи симптоми обикновено. Третира се при прогноза за рискови климатични условия, ако има наскоро внесен азот в по-големи норми, гъсти посеви, чувствителен сорт, включително при ечемика бих заострил вниманието върху брашнестта мана.
- Споделете резултати от проекта, по който работите и който е насочен към влиянието на покривните култури върху почвеното здраве
Въпреки, че очакванията на фермерите са едва ли не до коляно развити огромни, редки култури и т.н., не е фатално това са нашите наблюдения, че дори при по-слабо развитие те имат много положителен ефект върху примерно дъждовните червеи и също така микроорганизмите в почвата. Така, че това е един подход който по наше мнение би трябвало да се налага все по-често в практиката.
