Делегациите на страните членки изразиха своята продължаваща подкрепа към Украйна и петте най-силно засегнати страни
Правителството се запозна с резултатите от проведеното заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се състоя на 24 април 2023 г. в Люксембург.
Основен акцент на заседанието беше дебатът за ситуацията на пазара в ЕС вследствие на войната в Украйна. Обсъжданията се съсредоточиха върху проблемите, които засягат вътрешните пазари на Съюза, включително държавите членки, които се намират на предна линия, в близост до територията на Украйна (България, Полша, Унгария, Словакия и Румъния), и необходимостта от задълбочен анализ на въздействието на вноса чрез коридорите на солидарност. В позицията си България отново подчерта, че е приятелска държава с Украйна и ще продължи да бъде такава, но коридорите не функционират по начина, по който са били планирани. В допълнение бе посочено, че на българския пазар има продукция на стойност няколко милиарда лева, което е повече от количествата, които могат да бъдат изнесени и преработени.
Делегациите на страните членки изразиха своята продължаваща подкрепа към Украйна и петте най-силно засегнати страни, както и ангажираността си за намиране на решения, които обаче не компрометират солидарността на ЕС. Те призоваха Комисията да бъдат изработени механизми в кратки срокове, с което изпратиха ясно послание за предприемане на своевременни мерки.
По време на заседанието на земеделските министри Комисията обяви, че е разработила пакет от мерки, които включват временна забрана за внос на царевица, слънчогледово семе, рапица, пшеница и слънчогледово масло, както и мониторинг на други стоки. При наличие на сътресение на пазара може да се пристъпи към стартиране на процедура за въвеждане на защитни механизми. В допълнение бе обявен и втори финансов пакет от селскостопанския резерв на стойност 100 млн. евро с възможност за 200% национално съфинансиране, предназначен за 5-те държави членки, сред които е и България. Пакетът бе предложен при условието държавите членки да вдигнат националните си забрани и да се въздържат от въвеждане на такива.
На Съвета бяха обсъдени и основни акценти от Стратегическите планове за развитието на земеделието и селските райони на отделните държави членки. В рамките на дискусиите стана ясно, че редица държави имат проблеми с екосхемите. Причината за това е, че те се оказват недостатъчно атрактивни за фермерите или трудни за прилагане. В позицията на страната ни се каза още, че планираните бюджети по тях не успяват да привлекат достатъчно желаещи земеделски производители, а това поставя под риск постигането на целите, свързани с ефективността от прилагането им. Сериозен проблем за фермерите са и условията за прилагане на стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).
Друга тема, която бе във фокуса на заседанието на европейските аграрни министри, са промените в етикетирането на пчелния мед. Страната ни подкрепя промяна на директивата и неколкократно е заявявала нуждата от преразглеждане на сегашния текст, съобразно който няма задължение за посочване на всички страни на произход на продукта, в случай на комбинация от мед от повече от една държава производител.
