В следващия програмен период до 2020 г. България ще получи около 15 млрд. лв. от ЕС
Селското стопанство продължава да гледа към европейските субсидии като основен двигател на активността в отрасъла. Затова не е изненада и че повечето представители на сектора свързват развитието си през следващите години именно със структурирането на тези средства. В следващия програмен период до 2020 г. България ще получи около 15 млрд. лв. от Европейския съюз (ЕС) за селско стопанство, което е сериозно увеличение спрямо настоящия и е близо двойно повече от приходите на тази индустрия за миналата година според анализ на Института за пазарна икономика, пише "Капитал Дейли".
Тази година обаче се явява преходна между действащата и новата Обща селскостопанска политика и поради това прогнозите са, че фирмите ще бъдат в период на изчакване. Представителите в бранша са на мнение, че бизнес активността ще зависи в голяма степен от очакванията за размера на директните субсидии и възможностите за подаване на проекти по Програмата за развитие на селските райони.
Макар в селското стопанство да не могат да се правят прогнози заради сериозното влияние на климатичните условия, данните до момента показват, че в сектора няма предпоставки за сериозни изненади през годината. Приключилата вече сеитба на есенни култури е вървяла с нормален темп, като отново най-много площи са заети с пшеница, а по подобие на последните 2-3 години площите с рапица са намалели, сочат данните на сектора. В животновъдството продължава процесът на окрупняване в сектора, като се очаква повече фирми да покрият европейските изисквания за хигиена, макар и срокът за това отново да бъде удължен. Резки промени не се очакват и при отглеждането на зеленчуци, където преобладаващата част от стопанствата за микро и малки.
Общото мнение на производителите от различни отрасли е, че селското стопанство ще бъде в година на изчакване заради все още огромния брой неясноти около бъдещите европейски субсидии на площ и средствата за инвестиционно финансиране, заложени в новата Програма за развитие на селските райони. Причината е, че те са основен двигател на инвестициите в отрасъла и очакваните 15 млрд. лв. може да окажат сериозно влияние на процесите в сектора. "Най-важното е какво ще се приеме в новия програмен период като финансиране за отделните отрасли", коментира Бойко Синапов, който е собственик на животновъдна ферма и председател на националната асоциация на животновъдите. По думите му в селското стопанство има огромен потенциал за инвестиции, но дали те ще се случат ще зависи от разпределението на парите по отделните пера.
Макар че селското стопанство се смята за един от перспективните сектори за привличане на чужди инвестиции, в бранша не очакват особена активност през следващата година. Освен заради неяснотите около субсидиите, проявяващите интерес към България чужди компании все още срещат редица трудности, свързани с регулации, раздробеността на земята и др. "Лош знак за инвеститорите е и понижението на перспективата по рейтинга на България", коментира още Иванов. По думите му, вместо да се облекчи административният натиск, той на практика се увеличава върху фирмите, които работят на светло.
В животновъдството очакванията са да продължи процесът на окрупняване, като има и сигнали, че фирми от други подотрасли, най-вече зърнопроизводството, ще инвестират в сектора с цел да диверсифицират бизнеса си. Oсвен плана за субсидиите производителите на зеленчуци пък очакват да видят програмата на правителството за възстановяване на напоителната инфраструктура в страната, която е от ключово значение за развитието на отрасъла.
Данните от последния аграрен доклад на земеделското министерство за 2012 г. показват, че брутната добавена стойност в селското стопанство е 3.63 млрд. лв. и има дял от 5.6%.
