До 2027 г. – 7% биоплощи: реална цел или амбициозна мечта?
Интервю със Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена
Г-н Апостолов, предстои въвеждане на нова интервенция – Биологично животновъдство с бюджет от 85 милиона евро, която ще бъде въведена с четвъртото изменение на Стратегическия план. Как се стигна до това решение?
Досега биоживотновъдите получаваха подкрепа по Първи стълб под формата на еко-схема. Тя беше много популярна – имаше много заявени площи и животни, което доведе до изчерпване на бюджета. За да не се стигне до рязко намаляване на ставките, беше взето решение да се отделят средства от бюджета за биологично растениевъдство и да се създаде нова интервенция за биологично животновъдство. Това е корекция в средата на програмния период, която е в полза на фермерите.
Какви са условията по новата интервенция?
Те почти повтарят тези от еко-схемата, но с една важна разлика – тук има поемане на ангажимент за три години. Това дава сигурност на животновъдите, че ще получават подкрепа не година за година, а за целия период на ангажимента.
Интересът към биологичното животновъдство е рекорден за кампания 2025 – удвояване на площите и животинските единици. На какво се дължи това?
На първо място – на субсидиите. Но не бива да забравяме и пазарната страна – интересът към сертифицирани биопродукти.
От друга страна, промяната в нормативната уредба също стимулира фермерите да преминат към биопроизводство. И не на последно място – все повече производители вярват в екологичния смисъл на това – по-чисто производство и по-качествени храни.
Какви промени настъпват при изискванията за гъстота на животните?
При еко-схемата с една крава можеше да се заявят до 60 декара пасища, ливади или фуражни култури. Сега минималната гъстота е увеличена – 0,3 животински единици на хектар. Това означава, че с една животинска единица ще могат да се заявят максимум 3 хектара. Горната граница е една животинска единица на хектар. В предишните две години средната гъстота беше около 0,45, което показва, че новата рамка е оптимална.
Каква е ставката по новата интервенция?
Подкрепата ще бъде 516 евро на хектар при гъстота от 0,3 до 1 животинска единица на хектар.
Министерството на земеделието очаква чрез новата интервенция България да се доближи до целта от 7% биосертифицирани площи до 2027 г. Възможно ли е?
Уверено вървим към това. Междинната цел е до края на 2025 г. да достигнем 5% биоплощи. Обикновено договорите се подписват в края на годината и затова реалните данни ще се видят след приключване на кампанията. Но вървим по план.
Казахте „по план“ – какво имате предвид?
Вече имаме Национален план за биоземеделие, който беше разработван три години и одобрен от министър Тахов през февруари тази година. В него подробно са разписани всички стъпки, дейности и бюджети. Така че ако днес можем да говорим за развитие в биосектора, то е благодарение на това, че има план и осигурено финансиране.
Г-н Апостолов, в Националния план за развитие на биоземеделието е предвидено включване на биопродукти в обществените поръчки. Какво е развитието по тази тема?
Там достъпът до информация е по-труден, защото всички поръчки се публикуват в регистъра на Агенцията за обществени поръчки. Нужно е да се проверява всяка поръчка поотделно, за да се види дали са включени изисквания за биопродукти. В началото, като Асоциация, правихме сериозен мониторинг и успяхме да постигнем резултат – доста обществени поръчки бяха върнати и преработени, за да включат критериите.
През тази година вече има изискване минимум 3% от всички храни и продукти във вендинг машините да бъдат биосертифицирани. Те са разделени в 10 групи, така че да се обхване целият спектър – плодове, зеленчуци, млечни продукти и т.н. Как ще бъде изпълнено това, зависи от възложителите – например при плодовете може да се покрие изискването само с биокартофи.
Контролът обаче не е в ръцете на Министерството на земеделието, а се извършва от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция. Агенцията за обществени поръчки само дава насоки и следи процеса.
Общините готови ли са да плащат малко по-висока цена за биопродукти?
Миналата година на конференция в Пловдив, с участие на общини, стана ясно, че има желание децата да се хранят с по-качествени продукти. Притесненията са свързани със самото осигуряване на доставки и с бюджетите. Но има примери – във Франция със същите бюджети вече постигат над 50% биопродукти в обществените поръчки. Там се обсъжда на ниво община и училище как да се организира храненето – например различни дажби според потребностите на децата, както и възможност училищата сами да подбират доставчиците си.
Едно от предложенията на нашата конференция беше въвеждане на директни договори – например, община или училище да може да се договори директно с местен производител за доставка на прясно мляко. Това би спестило междинните етапи – преработка, пакетиране, транспорт – и би позволило биопродуктът да достигне на същата цена, както конвенционалния. Възможно е и у нас, но ще са нужни законови промени.
Каква е ситуацията с биопродуктите в училищните схеми?
Там България стои сравнително добре – при схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“ имаме около 18% биопродукти. А „биомедът“ е изцяло биологичен. За всяка учебна година са предвидени 50 доставки, като поне 9 от тях трябва да са биологични. Като честота това означава, че децата консумират биопродукти поне веднъж седмично. За мен това е отличен стимул за българските биопроизводители – от една страна, защото осигурява гарантиран пазар, а от друга, защото бюджетът за тези доставки идва от държавата и ЕС, а не от училищата или родителите.
Има ли ръст в биорастениевъдството?
Да, макар и по-слаб. За 2025 г. са подадени около 1200 заявления. Според мен секторът има потенциал за сериозно развитие – пазар за биопродукти ще се намери, стига да имаме достатъчно производство. В този програмен период по Стратегическия план ставките за биорастениевъдството са по-високи – не драстично, но все пак значително. В сравнение с други европейски държави сме сред страните с най-високи ставки.
Какво ново има в подкрепата за биорастениевъдите?
Най-важното е, че групите култури вече са 25. Преди бяха само 6–7, което ограничаваше големината на фермите, тъй като имаше лимит до 50 хектара на група. Сега с повече групи фермерите могат да заявяват и по-големи площи. Това е сериозно улеснение за сектора.
Другата добра новина за биосектора е, че от следващата година ще се финансират смесени площи с различни култури.
Да, точно така. Това е една от промените в Стратегическия план. Тя засяга най-вече малките производители на плодове и зеленчуци. Сега се въвежда нова ставка за „смесени зеленчукови култури на открито“, при която в рамките на една площ могат да се отглеждат няколко култури.
Ограничението е до 5 хектара за открити площи. При оранжериите – отопляеми и неотопляеми – лимитът е до 2 хектара. И там вече е възможно да се заявяват смесени култури. Това е обичайната практика в много български зеленчукови стопанства, особено в малките ферми. Досега тя се оказваше пречка – фермерите не можеха да кандидатстват за подпомагане, защото правилото изискваше една култура на една площ. Сега тази несправедливост се поправя.
Разбира се, за малките производители субсидията не е огромна, но често е достатъчна да покрие сертификационни такси или други разходи. А това е важна крачка към стимулиране на дребните ферми.
Наскоро имаше заседание на Комитета за наблюдение, където бяха утвърдени критерии за шест интервенции. Биопроизводството също ли е сред приоритетите?
Да, биологичното земеделие е изведено като приоритетен сектор. В инвестициите в земеделски стопанства ще се насърчава биопроизводството, същото важи и за проектите с екологична насоченост и за преработката. Това беше предвидено още при изготвянето на Стратегическия план – сред основните приоритети на държавата за следващите пет години са именно биоземеделието, напояването, сдружаването и подкрепата за малки и млади фермери.
В инвестиционните мерки сертифицираните биопроизводители получават допълнителни точки. Това е напълно логично и е част от националния план за развитие на биоземеделието. Такива стратегически документи определят посоката за бъдещето и са особено важни.
Расте ли броят на младите биопроизводители? За тях това естествен избор ли е?
Определено има смяна на поколенията. Първите биофермери вече имат над 20 години опит и в много случаи децата им поемат стопанствата. Това е естествен процес, какъвто в Западна Европа се случва от столетия. Днес тези млади хора развиват фермите успешно – с модерна търговия, онлайн продажби, маркетинг. Те са образовани, често завършили в чужбина, и носят нов поглед за развитието на сектора.
Паралелно с това наблюдаваме и друга тенденция – навлизането на хора извън земеделието. Някои са се върнали от чужбина, други идват от съвсем различни професии – от IT специалисти до архитекти. Те инвестират в биопроизводство, защото имат отношение към чистата храна и културата на потребление, която са видели в Западна Европа. Тези „нови земеделци“ работят професионално – търсят консултации, учат, често дори записват аграрни специалности, за да се развиват целенасочено.
Но не е ли модерно в последните години да се консумира биохрана? Не е ли това по-скоро мода?
Има и такъв елемент – много млади хора първо започват да произвеждат за собствена консумация, за да знаят какво ядат, а после разширяват дейността и предлагат продукция и на пазара. Това често се превръща в история за развитие на бранд – „започнахме за нас, после решихме да предложим и на други“. Колко от тези истории са автентични е трудно да се каже, но факт е, че ги има. Важното е да се спазват правилата и стандартите.
Много фермери казват: „Произвеждам по биологичен начин, но не се сертифицирам, за да спестя разходи“. Какво бихте им отговорили?
Често това е оправдание. Миналата година направих изчисления – сертификатът струва под 500 лева на тон продукция. Това е еднократна проверка годишно. Сумата не е малка, но далеч не е най-големият разход за едно стопанство. Ако някой твърди, че именно цената на сертификацията го спира, вероятно има друга причина.
Тоест, за нито един производител това не е пречка. Има ферми, които плащат под 1000 лева за годишна сертификация, и това не може да се използва като оправдание.
Как останалите държави членки следват европейската амбиция за увеличаване на биосертифицираните площи?
Що се отнася до Европа, картината е по-разнообразна. Много зависи от политическата ситуация в отделните държави. Например, Франция дълго време беше водещ пример за развитието на биоземеделието, но в момента има проблеми с подкрепата, изплащането и кандидатстването, което води до известно отстъпление.
В момента пазарът продължава да се развива, защото има конкретни примери за устойчиво търсене на биопродукти. Един от най-често цитирани примери са училищните столови, където с закон е въведено задължение за използване на биологични продукти. В някои градове 100% от училищата се хранят само с биопродукти. Това създава стабилен пазар и дори при ограничения в субсидиите производителите не изпитват сътресения. Системата работи и се оказва устойчива.
Има градове като Копенхаген, където всички храни са биологични, както и други големи градове, в които определени категории продукти – например мляко и яйца – са изцяло биологични. В Мюнхен повечето ферми около града са биологични, защото компанията, която снабдява града с питейна вода, е изчислила, че е по-добре да подпомага фермерите да преминат към био-производство, за да се предотврати химическо и нитратно замърсяване на водоизточниците.
Австрия остава лидер в Европа по биологично сертифицирани площи, с над 25%, следвана от Естония. В Австрия, около Виена, има цял пояс от зеленчукови ферми. В Естония голямата част от био-площите са пасища, предимно за производство на говеждо месо и житни култури. България все още е на опашката заедно с Малта, но с план и стабилна политика ситуацията би могла да се промени.
Вашето послание към потребителите?
Относно потребителите – биопродуктите са единствената гарантирана форма на земеделие, при която етикетът е проверен от няколко независими сертифициращи компании. Това означава, че продуктът е полезен не само за човешкото здраве, но и за природата, биоразнообразието, климата и водите.
