Зърнопроизводителите ще имат гарантиран бюджет по стартиращите инвестиционни интервенции
Интервю с Ивайло Тодоров, експерт по европейски програми
Г-н Тодоров, през ноември ще стартират интервенциите „Инвестиции в земеделските стопанства“ и „Инвестиции в земеделските стопанства, насочени към опазване на компонентите на околната среда“. Какво да очакват кандидатите?
Това е първият голям прием от новия програмен период и за разлика от предходните целеви мерки, сега ще бъдат допустими практически всички инвестиции, от които земеделските стопанства се нуждаят – от техника и оборудване до строителство и съоръжения. Бюджетът е сериозен – близо 280 млн. евро, или 80% от общия ресурс на двете интервенции. Това създава отлична възможност за фермерите с инвестиционни намерения да ги превърнат в проекти.
Как са структурирани интервенциите?
Интервенциите имат две направления:
- Модернизация на стопанствата – стандартни инвестиции за техника, сгради, складове, сушилни и др.
- Екологични инвестиции – технологии и съоръжения за опазване на околната среда: фотоволтаици, системи за съхранение на енергия, биогаз инсталации, пречиствателни станции, управление на отпадъци.
Какви възможности имат растениевъдите и зърнопроизводителите?
Растениевъдите могат да инвестират в техника, складове и сушилни, като този път има отделни бюджети по сектори. Плодовете, зеленчуците и етеричномаслените култури са приоритетни, но и зърнопроизводителите ще имат гарантиран бюджет – 25% от общия ресурс. Така те ще се състезават помежду си, а не с колегите от приоритетните сектори, както беше досега.
Какви ограничения има по отношение на техниката?
Максималната стойност на един проект е 1 млн. евро, като до 450 хил. евро могат да бъдат насочени за земеделска техника. Останалите средства трябва да се използват за строителство, оборудване и други инвестиции. Възможни са проекти по целия производствен цикъл – от отглеждането до съхранението и реализацията.
А какво предвиждат екологичните инвестиции?
Те включват проекти за биопроизводство и опазване на околната среда: фотоволтаици, батерии, системи за съхранение и обезвреждане на тор, биогаз, пречистване на води и др. Целта е да се стимулират устойчиви практики и екологосъобразни технологии.
Какви инвестиции могат да се правят за животновъдните сектори – свине и птици?
Там също са допустими инвестиции в нови сгради, модернизация и преоборудване. Допълнително се стимулират проекти за алтернативни системи на отглеждане – например, преминаване от клетъчно към свободно или волиерно отглеждане. За такива инвестиции се дават и повече точки при оценката.
Кои са основните критерии за оценка?
Приоритет имат:
- Биопроизводителите
- младите фермери
- стопанствата в необлагодетелствани райони
- кооперираните производители.
Допълнителни точки се дават и по финансови показатели.
Колко средства може да получи един кандидат?
Максималната помощ е до 1,8 млн. евро. Отделно таванът е 1 млн. евро за модернизация и 1 млн. евро за екологични инвестиции, но общо не може да надхвърлят 1,8 млн.
Ще има ли облекчения в подготовката на проектите?
Изискванията остават почти същите. Разликата е, че вече има две отделни интервенции, което дава по-ясна структура. Кандидатстването ще става в новата система СЕУ, вместо в досегашната ИСУН.
Какви са вашите прогнози за интереса?
Очаква се силен интерес, тъй като за пръв път от години се отваря толкова мащабни интервенции с широк обхват. Вероятно подадените проекти ще надхвърлят бюджета, но това е положителен сигнал – колкото повече средства бъдат усвоени, толкова по-добре за сектора.
Очакват се и интервенции за преработка. Какво ще включват те?
Ще има два приема – стандартна модернизация и екологични инвестиции. Допустими ще бъдат всички познати дейности – нови технологии, модернизация на предприятия, съхранение, маркетинг. Бюджетът за един кандидат е до 3,8 млн. евро (2 млн. по всяка подмярка, но не повече от общия таван). Общият бюджет е около 300 млн. евро.
Интересен нов критерий е стимулирането на преработватели, които използват българска суровина от регистрирани земеделски производители. Това ще даде допълнителен тласък и на първичното производство. Приоритет се дава и на биопреработката.
