Бъдещето на Общата селскостопанска политика: Приоритети и предизвикателства след 2027“ – коментар на пълномощния министър в постоянното представителство на България в Брюксел
- Какво е бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2027 година? Очаква ли се намаляване на бюджета?
Настъпиха доста промени с предложението на Европейската комисия за бъдещата многогодишна финансова рамка и за бъдещата селскостопанска политика. И тези промени не се изчерпват само с намаляване на бюджета. По-скоро промяната е свързана с новата структура на бюджета. Комисията има различно виждане за това как ЕС трябва да структурира финансовата си рамка, за да може да реагира по-адекватно на динамичния свят, в който живеем. Това се отразява и на селскостопанската политика – запазеният бюджет е по-нисък в сравнение с настоящата рамка, макар че сравнението е трудно.
Промяната се отнася и до начина на изпълнение на финансовата рамка и прилагането на селскостопанската политика. В същото време, както подчертава Комисията, се откриват и допълнителни възможности за финансиране на сектора чрез нов фонд, създаден с многогодишната финансова рамка.
Голямата гъвкавост, която се дава на държавите членки, повдига въпроса дали това не води до ренационализация и загуба на общностния елемент на ОСП. Земеделските министри искат правилата да са гъвкави, за да посрещат националните интереси, но същевременно да се запази силна и равнопоставена Обща селскостопанска политика в ЕС.
- В Брюксел се говори много за „зелена архитектура“ и екологични схеми. Какво следва да се промени в този контекст?
След като през лятото Комисията представи финансовата рамка и своите предложения за основните политики на ЕС, дебатите вече започнаха – и доста интензивно. В рамките на Съвета по земеделие настоящето председателство предложи няколко тематични дискусии, като една от последните беше посветена на зелената архитектура.
Комисията се стреми, от една страна, да направи правилата по-гъвкави, за да могат държавите членки да ги адаптират спрямо своите условия. От друга страна, важен елемент е възможността страните да дават по-големи стимули на земеделските производители да прилагат устойчиви практики. Това се прави не толкова въз основа на задължителни регулации, колкото чрез стимули.
- Как България трябва да защитава позицията си относно ОСП?
В ЕС правилата са ясни – сам никога не можеш да постигнеш нищо. Националните интереси трябва да се защитават съвместно с другите държави членки. Така че, българското правителство, евродепутатите и министрите защитават интересите на България, но в сътрудничество с държави, които имат сходни позиции. Търсенето на съюзници е ключово.
- Какви са следващите стъпки и прогнози?
Следва дълъг период на преговори в Брюксел. В момента се прави първоначален преглед на законодателните предложения. От следващата година вероятно ще започнат интензивните преговори, в които ще се търси баланс между интересите на държавите членки и предложенията на Комисията. След това започват преговорите с Европейския парламент и след 2027 г. новата политика ще стане факт.
Интервю на Инес Златанова
