1. Начало
  2. Интервюта
  3. Институции
  4. Борислав Петков, депутат: Едногодишните договори са най-големият бич за земеделието в България и за поземлените отношения

Борислав Петков, депутат: Едногодишните договори са най-големият бич за земеделието в България и за поземлените отношения

Не може повече от 50 процента от разходите по производството да бъдат за наем на земя

 - Г-н Петков, какво е Вашето становище по отношение на рентите - този въпрос изключително много разбуни духовете в последно време. Наистина ли са високи?

Крайно време е да спрем с този див капитализъм за рентите. Тяхното формиране към момента не е въз основа на реалното производство, а въз основа на други фактори, които по никакъв начин не кореспондират с производството и ситуацията, в която се намира сектор „Земеделие“. През 2024 г. бяхме свидетели на фалити на земеделски стопанства. По- притеснителното е, че тези земеделски стопанства са с площ 1500-2000 дка, които не могат да издържат на тези ренти. Голямата част от тяхното портфолио са наети земи. Те имат много малко собствена земя. Голяма част от регионите са със силно надценени ренти, които не кореспондират с произведената продукция от единица площ.

 - Едно стопанство, за да фалира, едва ли рентата би могла да бъде виновна, мениджмънтът също е важен.

Когато имаш една сполучлива година и си реализирал добра печалба, ти си мислиш, че всяка следваща ще е такава. Този процес с наддаването на рентите започна малко преди войната в Украйна, никой не предвиждаше, че ще има война и такова сътресение на пазара на основните култури. Много е лесно да качиш рентата, много е трудно да я свалиш. Тази тенденция продължи в следващите 2-3 години и ние сме свидетели на нива от 120-130-150 лева рента при положение, че производствените разходи на декар пшеница са около 200-210 лева. Не може повече от 50 процента от разходите по производството да бъдат за наем на земя.

 - Кой вдига рентите?

Голяма част от дружествата със специална инвестиционна цел имат един подход, който цели единствено реализацията на по-голяма печалба на вложените средства при покупката на земя, но в последната година като че ли виждам едно отрезняване в това, че трябва да се търси устойчивост в арендните и наемните отношения.

Част от тези дружества вдигат цените и казват: „Или наемаш земята, или няма да бъде при теб“ и земеделецът поема огромен риск да даде исканата цена само и само да запази земята, но това е подход, валиден, ако портфолиото на твоето стопанство е достатъчно устойчиво, т.е. да имаш собствена земя и дори, когато има лоша година, или природно бедствие и т.н., да можеш да си платиш рентата, но проблемът с този тип предоговаряне всяка година идва от едногодишните договори. Това е най-големият бич за земеделието в България и за поземлените отношения. Едногодишните договори за наем не съществуват нито в една членка на ЕС по простата причина, че земеделието не е бизнес за една година. Това е бизнес, който трябва да бъде гледан минимум в 5-годишен период. Виждаме, че едногодишните договори нарастват главоломно спрямо дългосрочните арендни договори.

 - Какви са негативите, които пораждат поземлените отношения към момента?

Ако има сключен дългосрочен договор, основното нарушение е неплащане на рентата. Това предполага едно съдебно производство от страна на собственика към арендатора, но за съжаление то се проточва във времето и води до демотивация от страна на собствениците.

Другата демотивация пък е от страна на арендаторите и законовото ограничение, което има към момента - договори за аренда да се сключват с повече от 50 процента от собствениците. Българската земеделска земя е изключително раздробена и зад тези парцели стоят изключително много наследници. Това е огромен проблем при сключването на многогодишни договори. Ненапразно една от целите ми и задачите ми са именно такива промени.

 - Споделихте, че готвите дългосрочна стратегия за земеделие.

Няма как да искаме устойчивост на българското земеделие и това да е един устойчив бизнес, ако той няма дългосрочна стратегия за своето развитие и от друга страна, ако няма устойчивост в поземлените отношения. Наред с останалите основни неща като напояване, като възможност за развитие на селските райони, всичко това събрано води до извода, че ние трябва да изработим дългосрочна стратегия, която да бъде приета от НС с конституционно мнозинство и да не може да бъде променяна от когото и да било. Това следва да бъде направено, за да може бизнесът, поглеждайки тази стратегия, да знае къде може да бъде след 5 години. Който и земеделски производител в момента да попитате, не може да ви отговори какво иска той след 5 години. Няма как да ви отговори по простата причина, че с едногодишни договори за наем на земеделска земя, с неясна политика в сектора, без никаква визия, няма такъв магьосник, който да направи каквото и да било в някакъв по-дълъг хоризонт. Затова аз съм твърдо решен да предложим законодателни промени, като започнем с премахването на едногодишните договори и слагане на един минимален срок за наемане на земеделска земя от 7 години, но от друга страна ще направим законодателни промени, които да гарантират на собствениците правата особено в частта на плащането.

Има и много други съществени неща, които са важни, като напояването. Беше поет ангажимент в напояването да бъдат инвестирани в следващите четири години милиард и двеста. При всички положения, като обсъждаме бюджета, аз ще настоявам да бъде заложена тази сума от 400 милиона, но съм силно притеснен при тази структура на „Напоителни системи“ и на МЗХ къде ще отидат тези пари. „Напоителни системи“ има голяма нужда от реформиране. В сегашното си състояние е неработеща структура, за мен е паразитна дори, тъй като за последните 20 години тя не е направила нищо.

 - Две думи за украинската помощ.

Украинската помощ е предвидена в резервите на бюджета, въпреки че тя е доста сериозна сума над 600 милиона и ще бъде оползотворена, когато получим ратификация от ЕК. Без такава ратификация ние няма как да отпуснем тази украинска помощ, но друг е въпросът къде отива украинската помощ. Има много въпросителни за начина, по който тя се разпределя в сектора, защото тя е целева. Т.е. дава се на най-чувствителните сектори в селското стопанство, които са пряко засегнати от войната в Украйна, но има сектори, които по никакъв начин не са засегнати, а са получили доста сериозни суми по украинската помощ. На тези въпроси трябва да си отговорим и ако трябва да бъде променено нещо по методиката на нейното изплащане, то трябва да бъде променено.

 

Интервю на Диана Александрова

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.