Планира се намаляване на отстрелната норма на гургулицата, информира председателят на Националния ловно-рибарски съюз
- Г-н Василев, откриването на ловния сезон е важно събитие за всеки един ловец в България – какъв дивеч може вече да се отстрелва?
На 10 август е откриването на ловния сезон за пъдпъдък, гургулица, гривяк и горски бекас. Това е дългоочакван момент за голяма част от българските ловци, защото с това се поставя началото на активното ловуване и е една добра възможност ловците да се поупражняват със стрелбата си, за да са подготвени за откриването на лова за местен дребен и едър дивеч през октомври.
- Има ли ограничения в бройките на отстреляния дивеч?
Съгласно Закона за лова и опазване на дивеча всеки един дивеч има отстрелни норми на всеки ловец на един ловен ден.
В момента върви процедурата по промяна на Правилника за прилагане на Закона, с която се цели да се намали отстрелната норма при гургулицата и ако бъде гласувана в МС и обнародвана в ДВ, ловците ще имат възможност на един ловен излет да отстрелват вместо осем гургулици - три броя. Съответно по линия на организирания ловен туризъм бройката се намалява от 24 на 15 броя.
- От какво е провокирана тази промяна?
Гургулицата е обект на особено внимание от страна на ЕК в последните години. Оказва се, че нейната популация е силно засегната от прилагането на ОСП и за последните 20 години нейната популация по западния емиграционен път е намаляла с над 80 процента.
ЕК инициира създаването на един адаптивен модел за ползване, който е базиран на това, че въз основа на ежегодно провеждан мониторинг всяка държава ще получава квота за ловуване на гургулица и държавите трябва да гарантират, че няма да има друго ползване извън определените квоти. Докато бъде създаден този модел, ЕК настоява в държавите членки да бъде въведен пълен мораториум, т.е. пълна забрана на ловуването на гургулица. За България като държава, в която традиционно повече от 120 години се ловува гургулица, това ще бъде нежелан резултат. Всъщност с тази промяна ние запазваме възможността българските ловци да ловуват гургулица, докато бъде изработен този адаптивен модел за ползване и на тази база бъдат определени годишни квоти на българските ловци.
- Вашите съвети към ловците във връзка с откриването на ловния сезон.
Традиционно, когато говорим за откриване на ловния сезон, моите съвети винаги са били насочени към спазване правилата за безопасно боравене с ловното оръжие, защото най-важното е всички участници в лова да се приберат невредими при своите близки.
Отделно от това с оглед на пожароопасния сезон и върлуващите полски и горски пожари в последните седмици на територията на страната апелирам всички ловци да бъдат изключително внимателни, когато са в полските или горските територии, защото небрежност като незагасен фас или запалване на огън на необезопасено място, крие огромен риск от възникването на пожари. Така или иначе, ловците винаги са едни от първите доброволци по места, които се включват да подпомагат институциите при потушаването на полските и горските пожари, но нека ние не бъдем причината за тяхното възникване. Така че апелирам всички да бъдат изключително внимателни.
На трето място искам да обърна внимание, че е забранено използването на звуковъзпроизвеждащи средства, имитиращи звука на пъдпъдък. Апелирам контролните органи да бъдат безкомпромисни, ако констатират такъв случай. Това е бракониерство.
- Колко нови ловци ще се присъединят към Вашата общност тази година?
Традиционно между 4 и 5 хиляди човека ежегодно се записват да придобият право за млад ловец, което изисква да преминат специализиран курс и успешно да положат изпит за това. През последните няколко години изпитът се принесе в електронна среда. Т.е. тестът с 104 въпроса вече се решава на таблет в реално време и това затруднява доста от кандидатите за млад ловец, затова предполагам, без да имам точната информация, че около 60 до 70 процента от явилите се на изпит са съумели да го издържат, което означава, че около 3000 хиляди нови членове на ловните сдружения ще имат възможността да нарамят пушките и заедно с останалите ловци да излязат на своя първи ловен излет.
- Предупредихте да се внимава за пожарите, но тези, които вече възникнаха по какъв начин се отразиха на ловните територии тази година?
Това е едно огромно бедствие, защото тези пожари унищожават изцяло дивечовите местообитания. Те превръщат опожарените площи в непригодни за обитаване на дивеча за един много дълъг период напред. Това е огромна щета за целия регион и възстановяването след такъв пожар наистина трае години наред.
- Какви мерки трябва да се предприемат, за да се възстановят местообитанията?
Ловците традиционно полагат много грижи, но те са насочени към видовете дивеч, които са обект за лов, въпреки че има мерки, които косвено повлияват благоприятно и останалите горски обитатели, защото съгласно действащите ловностопански програми ловците имат определени места, на които са длъжни да изграждат и да поддържат хранилки за дивеча. Създават и поддържат дивечови ниви. Минавайки пожара, той унищава и тази инфраструктура и ловците впоследствие я възстановяват. На много места, където няма естествено срещащи се повърхностни течащи води, ловците поддържат водопоища. Отделно от това ловците разселват ежегодно дивеч, но видове, които са обект на лов, т.е. това са фазан, яребица, тракийски кеклик, полудива патица, заек, както и едър дивеч, но тези видове дори и да ги разселят върху опожарените места, те няма къде да се укрият и да оцелеят в присъствието на хищника. Няма как да намерят естествена храна, нито укрития и тези животни ще могат да бъдат разселвани, когато гората или полето бъдат възстановени.
- На 5 октомври стартира ловът на дива свиня, какви са очакванията? Възстановена ли е популацията?
Африканската чума е заболяване, което много трудно се изкоренява. Аз смятам, че ние много години ще обсъждаме темата за африканската чума. В определени региони на страната се стабилизира популацията й. Ловците са обнадеждени, но процесите са бавни. В същото време в Югозападна България от началото на годината се констатират умрели животни, т.е. вирусът в момента върлува там, върлува и на територията на съседните Сърбия и Северна Македония.
Има информация, че е създадена е ваксина против Африканска чума. Когато започне да се прилага, ще можем да очакваме трайно справяне с тази болест.
- Все пак, при ловуване на дива свиня какви правила трябва да се спазват?
Заповедта на министъра, с която бяха определени ограниченията и мерките за превенция на заболяването Африканска чума от 2019 година все още е валидна и тя трябва да бъде спазвана. Това изисква ловците при провеждане на излети да дезинфекцират своите дрехи, обувки и превозни средства, да предават проби за изследване от всяка една отстреляна или намерена мъртва дива свиня, изисква се всички остатъци от първичната обработка на дивеча да бъдат загробвани в специализирани ями за обезвреждане на странични животински продукти.
- По отношение на ловния туризъм, от кои страни се очакват ловци и към кой вид дивеч имат най-голям интерес?
Традиционно България е привлекателна дестинация за ловен туризъм. Много популярна е, когато говорим за трофеен лов на благороден елен, защото България е носител на четири последователни световни рекорда на благороден елен. Предимно посрещаме ловци от южните европейски държави - Гърция, Италия, Кипър, Малта, Испания, по-рядко Франция, където ловните традиции са такива, че ловците предпочитат и са запознати с лова на дребен дивеч. Почти всяка година имаме ловци, които посещават нашата страна предимно да ловуват гургулица, също така много ловци от Франция и Италия ловуват горски бекас. Аз вярвам, че много от тях ще си тръгнат с прекрасни спомени от нашата страна.
- Вашите пожелания към ловците?
Моите пожелания са да имаме ловен сезон без инциденти с ловно оръжие. Пожелавам на всички ловци да бъдат здрави и им пожелавам „Наслука”.
