Вместо изисквания и задължения, фокусът ще е върху стимулирането на фермерите, за да постигнат поставените цели, твърди представителят на МЗХ в Постоянното представителство на България към ЕС
- Госпожо Благоева, какви промени могат да очакват българските фермери като част от Европейския съюз по отношение на директни плащания, екосхеми и регламенти, които влияят на техния бизнес?
Наскоро беше представена визията за земеделие и храни, предложена от еврокомисаря, която той самият определи като пътна карта за бъдещите инициативи на Европейската комисия в сектора. Документът дава общи насоки и акцентира върху важни промени, които ще се случат.
Една от основните промени е новият подход към земеделската политика. От една страна, той отразява проблемите, изразени от земеделските производители през последните години, които заявиха, че не са били достатъчно консултирани при създаването на политиките за сектора. Сега ще бъде поставен акцент на по-добро включване на фермерите в процеса на вземане на решения.
Важно е да се отбележи, че този нов подход включва стратегически диалог и създаването на консултативен орган, който ще консултира еврокомисаря при вземането на важни решения за земеделския сектор. Това е част от усилията за по-голяма ангажираност на фермерите и секторите в процесите на политика.
- Какво се променя в контекста на Зелената сделка и какво ще означава тя за земеделските производители?
Европейският съюз постави амбициозни цели в рамките на Зелената сделка, като започна с определянето на проценти за постигане на определени екологични и климатични цели. Тези цели обаче създадоха трудности за реалния сектор, включително земеделието, тъй като бяха поставени изисквания, които не бяха лесни за изпълнение. Въпреки това, комисарят обяви, че подходът ще се промени. Вместо изисквания и задължения, ще се постави акцент върху стимулирането на фермерите, за да постигнат поставените цели.
- Как ще се променят средствата за земеделие и какви ще бъдат последствията от новия бюджет на ЕС?
Бюджетът на ЕС за следващия период остава под въпрос, особено в контекста на променливата геополитическа ситуация. Очаква се отговор на този въпрос към средата на годината, когато ще бъде разгледана многогодишната финансова рамка. Специално за земеделието, Комисията предвижда по-голяма гъвкавост в националните политики, което ще позволи на страните членки да се адаптират по-бързо към кризите.
Много от министрите на земеделието изразяват опасения относно прекалената национализация на земеделската политика, което може да доведе до загуба на общностните елементи на общата селскостопанска политика на ЕС. Намерението е да се намери баланс между гъвкавостта и запазването на единната политика на ЕС.
- Какви нови регламенти и инициативи се предвиждат за земеделието?
Един от важните регламенти, който вече беше приет, е за опазване на природата. Следващата стъпка ще бъде изработването на национален план за опазване на природата, който трябва да бъде готов до средата на 2026 година. Това ще включва мерки, които ще засегнат директно земеделските производители.
Освен това, се очаква изменения в директивата за индустриалните емисии, които ще имат отношение към свиневъдството и птицевъдството. Законодателството в тази област ще бъде адаптирано до 2026 г. Възможно е и приемане на нови регламенти, като например за хуманното отношение към животните и улесняване на достъпа до биопестициди.
- Какви са перспективите за бъдещето на директните плащания за земеделските производители?
Директните плащания ще останат основен елемент на политиката за подпомагане на фермерите, като част от усилията за осигуряване на достойни доходи и качество на живот за земеделските производители. Очаква се тези плащания да бъдат насочени към активни фермери и към тези, които имат най-голяма нужда от тях.
Европейската комисия също така разглежда новаторски начини за осигуряване на доходи за фермерите, включително чрез биоикономика, сертифициране на екологични приноси и други инициативи за опазване на околната среда.
- Как се справя ЕС с бързо променящата се геополитическа ситуация?
Европейският съюз, въпреки че понякога се движи по-бавно, успява да взема решения, които са в интерес на неговите членки. Въпреки бавния процес, силата на ЕС е в способността му да постига консенсус и да се адаптира към динамично променящия се свят. Същевременно, ЕС е лидер в опазването на околната среда, въпреки че някои от целите на Зелената сделка се оказаха трудни за постигане, особено в контекста на пандемията и войната в Украйна.
- Какво ще се случи със стратегическите политики след евентуално членство на Украйна в ЕС?
Въпросът за присъединяването на Украйна към ЕС е много динамичен и неясен. Въпреки че този въпрос се обсъжда активно, политическата и геополитическата ситуация е толкова променлива, че трудно може да се предвиди как ще се развият събитията. В момента се правят различни анализи и сценарии, които разглеждат както положителните, така и отрицателните ефекти от евентуалното членство на Украйна.
Интервю на Анета Божидарова
