Здравко Пиринлиев, инвестиционен анализатор: „Не слагайте всички яйца в една кошница“
- Г-н Пиринлиев, какво причини инфлационната вълна през последните три години?
След 2020 г. светът се измени от гледна точка на начина, по който функционира до известна степен монетарната политика на Централните банки. Имам предвид, че за да се оправи положението, което беше март и април 2020 г., Федералният резерв и ЕЦБ започнаха да печатат адски много пари. Около 60-70% от доларите в обръщение, които циркулират и в момента в икономиката, са напечатани след пандемията и след като икономиките бяха възстановени към края на 2021 г., започнаха едни много лоши инфлационни индикации. Към средата на 2022 г. на годишна база инфлацията в САЩ стана малко над 9%, в България по това време беше над 15%. Същото се случваше и в ЕС. Така че, от една страна, се получи инфлационен натиск, а от друга - заради войната в Украйна бяха нарушени много сериозно доставките на петрол и природен газ от Източна към Западна Европа и това е нещото, което удари много серозно Европа. До огромна степен инфлацията, която имахме у нас, беше генерирана повече от дефицита на тези стоки, докато инфлацията в Америка беше генерирана много повече от това, което Федералният резерв беше направил с печатането на пари. Така че, през последните 3-4 години се събраха изключително много проинфлационни фактори, които доведоха до тази инфлационна вълна, която хората не бяха виждали през последните 40 години.
- Кои са най-добрите защити срещу инфлация?
Класическият начин за защита е златото. Последната година виждаме добро представяне на ценния метал - беше достигнат връх от 2 400 долара за тройунция и в момента очакванията на анализаторите са това поскъпване да продължи във възходяща посока. Златото е доста популярно в България. Визирам така нареченото инвестиционно злато, което е 24 карата - монети или кюлчета, с изключително висока чистота на благородния метал. Тук не говорим за инвестиции в злато под формата на накити.
- Какви са начините да се сдобием с такъв финансов инструмент?
Един от начините е да отидете при финансов дилър и да си купите физически монети или кюлчета, също има утвърдени инвестиционни монети, които са познати в целия свят и са доста ликвидни. Човек не би трябвало да има проблем с това, когато реши да продава и дилърът да купи съответната монета или кюлче.
Проблемите обаче във физическо злато са основно два. Първият е, че котировките между курс купува и курс продава са значителни - около 1%, на някои места при различни грамажи спредът може да стигне от 5 до 10%. Това означава, че ако купите 1 г златно кюлче, най-малката разфасовка, и веднага я продадете, ще реализирате загуба.
Другият проблем при реалното злато е, че ако купите повече, няма как да го държите вкъщи, трябва да го оставите в сейф, трезор, което носи допълнителен разход за неговото съхранение.
- Златото единствената алтернатива ли е, реалността е такава, че има и други финансови инструменти, кои са те?
Поради тези причини във финансовия свят може би през последните 20-30 години едно от най-големите изобретения са така наречените Борсово търгувани фондове, които се доказаха, като още по-добра защита срещу инфлацията. Това представлява една компания, която има някакъв капитал, този капитал го инвестира в нещо, в случая може да бъде злато, тоест компанията реално притежава злато и в същото време имитира дялове, които инвеститорите могат да купят. Ако вие купите дял от тази компания, в случая фонд, който държи злато, представянето на цената на този дял ще кореспондира едно към едно като процентно отклонение с цената на реалното злато. Това до известна степен е един малко по-елегантен начин, чрез който човек може да инвестира в злато и да се възползва от неговото движение. Вече ние спестяваме разходи от гледна точка на съхранение, получаваме изключително висока ликвидност, защото става дума за фондове, които се търгуват на световните финансови пазари. Всяка секунда там има цена на котировка, има ликвидност. Така че, за хората, които не искат да държат злато в „ръката“ си, Борсовите фондове са една добра опция.
- Как може да бъде придобит дял от такъв фонд?
Чрез финансов посредник, който да даде достъп до борсите. Много важно е, когато инвеститорът работи с такива посредници, да проверява дали е регулиран от Комисията за финансов надзор и дали този посредник има правото да упражнява дейност на територията на България. Оказва се, че е много лесно чрез реклама в интернет да се попадне на измама.
Кои са другите инструменти?
Една от най-добрите инвестиции, която за последните 100 години не може да бъде надмината като доходност, е американският борсов индекс S&P 500. В него влизат 500-те най-големи публично търгувани компании в американската икономика. Когато човек купи този индекс, който реално получава експозиция към целия американски фондов пазар, а на средно годишна база той расте с около 10%. За последните 100 години нито една инвестиционна алтернатива не е успяла да бие консистентно през това време S&P 500. Препоръката ми към тези, които искат да бият инфлацията на пазара и да печелят, е инвестицията в S&P 500.
- Инвестирането в облигации, които в последно време нашумяха, по-рисково ли е от златото?
Облигациите са дългови инструменти и когато ние купуваме, ние даваме пари на държава или на корпорация, тоест един вид даваме им заеми и за това нещо тя ни плаща лихва, като тези лихви зависят от това, което централните банки подават като основни лихвени проценти. И тъй като през последните години значително се повишиха лихвените проценти в Европа и в Америка, в момента облигациите дават едни много добри възможности за инвеститори, които са по-консервативни. Облигацията е по-нискорисков инструмент, отколкото акцията.
- И все пак, кое е най-доброто?
Аз бих казал от всичко по малко, защото инвеститорът трябва да бъде диверсифициран или да следва т.нар. правило на Уорън Бъфет: „Не слагайте всички яйца в една кошница“. Един „портфейл“, добре балансиран, е ефективно пазарно позициониране.
- Къде е най-малък рискът?
Според мен в облигациите, защото инвестирате в държавни ценни книжа и вие на практика давате заем на държавата, като вероятността тя да не може да изплати това, което вие й давате, е изключително ниска. Дори, когато говорим за корпоративни облигации. Ако нещо евентуално се случи с компанията, това, което инвеститорите трябва да знаят, е, че кредиторите или облигационерите вървят преди акционерите. Ако тече производство по ликвидация, първо се разплаща на кредиторите, след което каквото остане се дава на акционерите. Така че, най-ниският риск е в облигационните пазари.
- Недвижимите имоти перспективна инвестиция ли са?
Недвижимите имоти са нещо много интересно. Пазарът се представя изключително добре през последните години, особено в България, по две причини. У нас все още лихвите по ипотечните кредити остават ниски. От друга страна, инфлацията подтикна мнозина да купуват недвижими имоти, а българинът обича инвестиции в онова, което може да пипне.
Аз лично обаче не съм фен на инвестициите в недвижими имоти основно по две причини – първо, това са скъпи инвестиции - такси за нотариус, комисионни. Едно 10% от стойността на имота отива за разход. Това означава, че пазарът трябва да направи поне 10% нагоре, за да може инвеститорът да бъде на нула.
Другото, което е - не бива да забравяме, че България е с отрицателен прираст на населението, в същото време се строи. Вече бизнесът с недвижими имоти е нещо друго - вземате подценени имоти на пазара, правите ремонт и препродавате в рамките на половин година на по-висока цена. Това вече е бизнес. Но да купуваш имот с цел да му се повиши стойността след 10-20 години, не е добра идея. Ако искате да инвестирате и да достигнете оптимална възвръщаемост на база риска, който вземате, може би имотът не е най-доброто.
- Кои са грешките, които инвеститорите не трябва да правят?
Може би да не инвестират в инструменти, които не познават. И най-важно е това, че една инвестиция, ако бъде видяна с очите, това автоматично не я прави добра. Вече всичко е в дигитални платформи. И друго нещо, което искам да спомена, е гледайте да бъдете оптимално добре диверсифицирани.
Интервю на Диана Александрова
