Има доста сериозен спад на търговията с мебели в Западна Европа и това дава шанс на нашите производители да се изявят, надява се председателят на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост
- Как съвместявате двете длъжности - преподавател по инженерен дизайн и председател на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост?
Интересен въпрос. Това е въпрос на нагласа, въпрос на желание да бъдеш в полза и на бранша, и на образованието. Аз винаги съм казвал, че да бъдеш преподавател е мисия. Трябва да си отдаден на тази професия. Подобна е ситуацията и с това да се нагърбиш със задачата да представляваш и да работиш за два доста сериозни бранша - дървообработването и мебелите.
- Кажете ми колко важна е колаборацията на бизнеса с науката?
Изключително важна. Аз от 20 години повтарям, че образованието е бизнес. След като образованието е бизнес, съвсем логично е образованието да работи с реалния бизнес, защото ние в университета имаме нашите клиенти и това са нашите студенти. Имаме и нашия пазар. Това е бизнесът, за който подготвяме студенти.
Бизнесът трябва да участва в обучението на студентите и трябва да е коректив, на това което се преподава в университетите. Второ, бизнесът трябва да подпомага учебния процес и да ни допуска до своите производства, ние да водим студентите да гледат какво се случва, какви са добрите практики. Ето това е връзката, която трябва да се случва. Допълнително бизнесът помага с обзавеждане на учебни зали, дава материали, които да се използват в учебния процес, като машини, инструменти и това ни прави наистина адекватни на това, което се случва в индустрията.
- Задълбочава ли се тази връзка между образованието и бизнеса?
Много фирми вече разбират смисъла на това да участват по един или друг начин в образователния и научния процес. Когато науката решава проблеми на практиката, когато търси нещо ново за практиката и за индустрията, когато се създават иновативни продукти, тогава ползата наистина е голяма и за двете страни.
В бизнеса се възобновява тази идея да дават стипендии, да ангажират определени студенти с тяхното бъдеще, с тяхното идване в техните фирми, което също е добър индикатор. За съжаление, трябва да кажа, че нашият бизнес не е в първите редици по заплащане на труда. Такава е индустрията. Ние не сме от най-богатите и най-печелившите индустрии. Не можем да се сравняваме с IT сектора. Но големите фирми плащат доста добри заплати в нашия сектор. Така че, ако един млад човек иска да започне работа и е мотивиран да работи, смятам, че ще намери подходящо заплащане. Смятам, че ще има възможност за развитие.
- Дошло ли е времето науката да се превърне в търговски бранд?
В много развити страни това е факт. В България все още сме далече от този момент. Аз мога да кажа нещо, което касае нашия бранш. В нашия бранш, особено в мебелите, ние произвеждаме продукти на ишлеме. Т.е. идват готови модели от марки, които са европейски или извън европейски, за които ние произвеждаме. Т.е. ноу-хауто го притежават не български фирми. Затова е необходимо да създаваме собствени продукти. Да имаме иновации в материалите. В конструкциите. В технологиите. Може би на този етап фирмите се сещат за науката, когато имат някакъв проблем и се обръщат към нас да търсим решение. По-скоро ще се радвам, ако дойде време, когато фирмите ще кажат, че искат да се развиват. И да поискат от нас решения и продукти. Тогава наистина ще заработят науката и бизнеса.
- Задълбочава ли се кризата в дървообработващата и мебелната промишленост у нас?
Мисля, че в момента кризата не се задълбочава. По време на Ковид кризата, когато имаше остър недостиг на дървесина, се получи един бум в нашата индустрия - много хора се върнаха по домовете си и започнаха да търсят варианти да се преобзаведат, да променят нещо в дома си и това даде голям тласък . Така че 2021-2022 г. бяха изключително силни за мебелната промишленост. Това обаче изискваше ресурс. Изискваше дървесина, тогава имаше транспортни проблеми, увеличиха се значително цените на транспорта и наистина в България се получи един вакуум. Той беше и политически предрешен, защото тогава някои членове на правителството и на парламента, под претекст да запазят българските гори, въведоха едно ограничение за добив на дървесина в горите, които са във фаза старост и във вековните гори и това доведе до напрежение в сектора. Затова поради липсата на дървесина, цената й спекулативно се повиши, но в един момент от една година насам дървесина има колкото искате, но няма кой да я купува.
- Защо се стигна до тази ситуация?
При тези цени дървообработващата промишленост започна да купува дървесина от чужбина. Освен това вече се получи спад на това търсене. В момента има доста сериозен спад на търговията с мебели в Западна Европа и това се отрази на българските производители, на вносителите, на производителите на материали, цената продължава да е висока и затова дървесината започна да залежава в складове, в гората не се добива, изгнива. Даже преди няколко месеца имахме среща в МЗХ точно по този проблем. Шестте държавни предприятия, с изключение на едно, казаха, че имат намаляване на добива, не си изпълняват плановете и ще завършат на загуба и всичко това се получи, защото те не намериха пресечната точка, в която да предложат добри цени, за да могат българските производители да се възползват. България е страна с 38 процента горска територия. България има много голям запас от дървесина и ние вместо да се възползваме през 2021-2022, когато можехме да вземем пазари на азиатските производители, ние не си доставихме дървесината, която ни е в гората. Ние не я добихме. Какво се случва? Тя изгнива, остарява, става негодна. Вместо да събираме въглеродния диоксид, ние отново го връщаме в атмосферата. За мен нямаше политическа воля, защото всичките смени на правителства и тази безкрайно нестабилна ситуация доведе до това да няма адекватна реакция от страна държавата, която да разреши добива, за да поддържаме нормални цени. Не може в Австрия да е по-евтина дървесината, отколкото в България. В Румъния е по-евтина, в Сърбия - също.
- Споменахте, че на световно ниво е намаляло търсенето на мебели. На какво се дължи това?
Много са факторите. Единият от факторите са високите лихвени проценти на жилищните кредити. Това намали рязко новото строителство в страни като Германия, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия. Когато няма строителство, намалява потреблението на мебелите.
Може би не по-малка по важност причина е навлизането много сериозно на мебели от трети страни. Турция става все по-силна като производител на мебели и азиатските държави Китай, Виетнам, Малайзия стават все по-конкурентни, предлагат все по-високо качество и продължават да бъдат с изключително ниски цени.
Аз искрено се надявам, че този срив в Западна Европа може би ще даде шанс на българските производители. Германия за първото шестмесечие на годината отчита спад в мебелите с 10.9 процента, което не е малко, това е най-големият производител в Европа с 23 милиарда производство на мебели. Когато едни потъват, други изплуват и искрено се надявам, че този вакуум ще се запълни от българската индустрия.
- Националният статистически институт отчита спад на инфлационните стойности, но в същото време виждаме в търговските вериги как тихо, плавно цените вървят нагоре. При мебелите каква е ситуацията?
Мебелите са един такъв сегмент, в който ние не можем безконтролно да вдигаме цени. Понеже споменах за конкуренцията от трети страни и ако нашите производители вдигнат цената, веднага ще се появят други доставчици, които ще вкарат налози на тези продукти отвън.
- С колко са се повишили цените спрямо миналата година?
Не мога да кажа категорично. Мога да кажа обаче, че цените на материалите са се увеличили, както и цената на труда. Фирмите, за да си задържат добрите работници и за да привлекат нови, са принудени да увеличават заплащането на труда, което автоматично се прехвърля на цената на мебелите. Печалбата не е безкрайно голяма. В нашия сектор не работим с 50 процента печалба. Често се работи с няколко процента печалба.
Може би единственият сегмент, в който фирмите могат да си позволят да бъдат малко по-отворени към увеличаване на цените, е поръчковата мебел, защото все още в България този сегмент работи добре. Все още много хора поръчват индивидуални мебели и обзавеждат апартаменти, вили и офиси и там може да има някакво развитие в посока повишаване на цените.
- С какво ще сложим точка на нашия разговор?
Много ми се иска да кажа, че предстои слънчево време за мебелната и дървообработващата индустрия и нещата ще вървят към все по-добро и по-добро развитие. Да нямаме криза в нашата индустрия. Да заемем все по-голям дял от чуждите пазари и да се развиваме по подходящ начин и да си пожелаем едно постоянно правителство, защото това е нещото, което много ни тормози.
