Работим с алтернативни култури, споделя потомственият земеделец
Г-н Мачуганов, как ще се преборите с климатичните промени?
Решението е напояване. Това е бъдещето на българското земеделие и зърнопроизводство и ние гледаме в тази посока. Инфраструктурата трябва да се възстанови в пълния й потенциал.
Вярвате ли, че в обозримо бъдеще ще има политическа воля това да се случи?
Управляващите в лицето на МЗХ осъзнават, че трябва да се работи много активно в тази посока и вече са факт първите мерки и програми специално за инвестиции в напояването. Ние кандидатствахме с такъв проект, за да разширим нашите възможности за напояване. 2024 г. беше изключително неблагоприятна за всички пролетни култури в България. Аз не съм виждал такива плачевни добиви от царевица и слънчоглед.
Какво е мястото на дигитализацията и прецизните технологии за напояване?
Дигитализацията и прецизните технологии помагат за правилното управление на водата, за да може растенията да получават точно колкото им е нужно без да се хаби ценна вода.
Агрометеоролозите казват, че тази тенденция на засушаване ще продължи. Това означава ли смяна на културите и промяна на технологиите за отглеждането им?
Климатичните промени са факт и никой не може да ги оспори. В интерес на истината ние активно гледаме в посока минимизиране на обработките, защото трябва да се опитваме максимално да запазим така важната влага в почвата. Климатът у нас все повече заприличва на този в нашите южни съседки като Гърция и Турция и съответно единственият шанс е да започнем активно да напояваме. През годините в Северна България, където е нашето стопанство, винаги е имало прилични резултати от царевица при неполивни условия, но ние с баща ми смятаме почти да елиминираме неполивните площи с царевица, тъй като е прекалено рисково да се отглежда тази култура вече дори и в Северна България.
Чуват се коментари, че никой не използва водата от Дунава за поливане. Така ли е?
За съжаление, в България е така. Ние работим в тясно сътрудничество с ферми в Румъния. При тях инфраструктурата около Дунав е възстановена и използват супер продуктивно водата от реката, за да поливат земеделските си площи.
А ние?
През последните години имаше голям спад на нивото на Дунав и имаше дори проблеми за движението на кораби и баржи. Въпреки това реката е един източник, който не трябва да бъде пренебрегнат, както се случи в Румъния.
Без съмнение сектор „Зърнопроизводство“ е най-устойчивият в България. Украинската криза очевидно ще продължи. Пазарите са малко по-стабилни, но все още остават несигурни. Мислите ли, че предстои по-сериозна ревизия на Зелената сделка?
Управляващите в Брюксел разбраха, че не можем да се „позеленяваме“ вечно и съответно не можем да бъдем конкурентни, ако гледаме само в тази посока. Смятам, че това така наречено „позеленяване“ е достигнало тавана и няма как да продължим да съществуваме като стопанства, ако само гледаме към „позеленяването“.
А какво ще се промени, когато Украйна стане член на ЕС? Всички говорят, че директните плащания ще отпаднат и ще се пристъпи към съвършено друг механизъм на субсидиране на европейските фермери.
Както каза Снежана Благоева, гледа се в посока основното подпомагане да не бъде на площ, като все още това е на етап дискусия и няма конкретни решения как това реално да се случи. В интерес на истината Украйна е една огромна селскостопанска държава, която винаги е била пряк конкурент на нашето зърнопроизводство. Знам със сигурност, че влизането на Украйна в ЕС ще ни повлияе в негативна посока, тъй като ще трябва да се конкурираме пряко на европейските пазари с украинското зърно, което е в едни много сериозни мащаби.
Тогава може би ще трябва да промените нещо във вашите стопанства.
Гледаме в посока алтернативни култури, особено на царевицата. В нашето стопанство развиваме една позабравена в по-големи обеми култура за българските ширини - овеса. Успешно развиваме производството на пролетен овес, реализираме едни сериозни количества на пазара и уголемяваме нашите площи с овес. Освен това люцерната, разбира се, присъства в нашето фамилно стопанство на много от площите ни. За 2025 година планираме повече от 80 процента от царевицата да бъде единствено на поливни полета.
А соргото?
Соргото е една добра алтернатива на царевицата, дори във фуражните дажби до голяма степен то може да замести царевицата, но е по-непознато за крайния потребител. Иначе то се представя доста добре в сухи условия, но при него големият проблем е пазарът. Иначе е добра алтернатива.
Интервю на Анета Божидарова
