Националният ресурс земя – нуждата от регулации и стабилност
Какво стопанство управлявате и какви площи обработвате?
Стопанството е с размер 9000 декара земеделски земи и 350 декара с насаждения от сливи.
Какви технологии използвате във вашето стопанство?
Използваме съвременни технологии и дигитализация. По-просто казано – навигации, автопилоти, софтуери за обработка на информация, с цел по-добър и качествен анализ на данни, за да можем да вземаме по-добри решения.
Как това ви помага в стопанството и прави ли управлението по-ефективно?
Със сигурност. Това са инструменти, които оптимизират обработки, разхода на различни материали – биосемена, торове, препарати. Ползата е значителна.
Какво виждате като проблем в поземлените отношения и какво трябва да се промени?
Поземлените отношения са ключов аспект и изискват сериозна работа. Националната асоциация полага усилия в тази посока и се надявам скоро да видим резултати. Сроковете трябва да се оптимизират, взаимоотношенията да се регламентират по-строго и да отпаднат едногодишните наемни договори, защото инвестициите в земеделие са дългосрочни и изискват сигурност и стабилност.
По отношение на земите от Държавния поземлен фонд: направени са първи стъпки с първичните търгове и приоритетите, но не мога да коментирам дали има последващ контрол. Тук отново говорим за поземлени отношения в общ смисъл. Балансът между интересите на собствениците и фермерите е сложен въпрос.
Земята не е просто актив или ресурс, тя е национален ресурс. Необходим е категоричен и строг регламент за използването и управлението ѝ. Може да се почерпят добри практики от Европа, но копи-пейст не е възможен – всичко трябва да се адаптира към българската реалност.
Как стои въпросът с рентите и пазара?
Цените на рентите се покачиха и се изискват регулации. В много европейски държави има законово регламентирани минимални размери и средни цени за наемане. Смятам, че това е важно, защото работим с национален ресурс, който не може да се третира само по принципа на свободния пазар.
Каква е ситуацията със сливовите насаждения тази година?
Всички сливи измръзнаха. Има единични плодове по две-три на дърво, което е незначително. Кандидатствал съм за обезщетения, има съставени протоколи, но конкретика все още няма. Колегите от Кюстендилско също са недоволни.
Какво трябва да промени българският овощар и земеделец?
Хората, които реално работят, се различават ясно от тези, които тичат след субсидии. Субсидиите са важни, но вече не са определящ фактор. Разходите растат, цените на продукцията не се увеличават, а рентите са високи. Мерките сами по себе си не са достатъчни – нужен е адекватен пазар и цялостна стратегия за подпомагане.
Участвате ли в еко-схемите и как ги прилагате?
Трудно е. Административният товар е огромен, документацията изяжда времето, което би трябвало да се отделя на полето. Раздробяването на подпомагането прави процеса още по-сложен.
Как виждате бъдещето с инвестиционните мерки?
Инвестиционните мерки работят и фермерите се възползват от тях, но ефектът е относителен. Важно е да се проследи колко младите хора се включват в земеделието, колко малки производители се развиват и дали мерките наистина им помагат да имат адекватен пазар.
Как се справяте със сушата?
Използваме технологии като No-Till, Strip-Till и минимални обработки. Всяка има предимства и недостатъци. Всеки фермер трябва да намери най-подходящата за своя район и почвено-климатични условия. Няма универсално решение – всичко е въпрос на експериментиране и адаптация.
Интервю на Анета Божидарова
