Административното регулиране на поземлените отношения би било грешка, казва бившият заместник-министър на земеделието и храните
- Г-н Христанов, кои фактори в българските поземлени отношения оказват конфликтно влияние?
Има много фактори, които влияят конфликтно между хората, владеещи земя. Без значение дали говорим за големи масиви – десетки, стотици, хиляди декари или малките собственици с по 5, 10, 100, 200 декара. Концентрацията на земя извън онези, които реално я обработват, е много голяма в България. По данни на ЕС, говорим за 70-80%. Това е характерно за немалка част от бившите социалистически държави. Но е странно, че в Румъния например, не е така.
- Защо в Румъния не е така?
Там огромна част от земята, която се обработва, е собственост на тези, които я обработват. У нас това е наследено от начина, по който беше върната земята, както и от това, което се случи след това. В Румъния няма феодализиране на земеделието, каквото се случи в България. Субсидиите в земеделието привлякоха значителен криминален контингент. Това са хора, които нямат нищо общо със земеделието, не обработват нищо, но вземат субсидии по ПРСР – пари за инвестиции. Аз съм виждал в Североизточна България на един и същи адрес регистрирани два свинекомплекса. Единият не съществува, но е взел милиони.
- Субсидиите ли повлияха на поземлените отношения?
Това много изкриви картината. Владеенето на земя се превърна в начин на субсидиевъдство и изхранване. Има и фондове, които влязоха и изкупиха много земя. Те я стопанисват абсолютно почтено, но има и много случаи, в които собствениците я отдават по наем на себе си. Според статистиката, в тези случаи те са земеделци, собственици на наета земя, но тя всъщност е наета от тях самите.
- Тези случаи ли изкривяват картината?
Ние сме стигнали до там, че в момента нямаме адекватна картина на поземлените отношения.
- Защо?
В Българската асоциация на собствениците на земеделски земи не знаят колко е наистина наетата земя. Следващият проблем е, когато един човек реши да подхожда не с дългосрочно, икономическо мислене към бъдещето. Тогава се получава взаимно надхващане и останалите арендатори в региона трябва да се включат.
- Кой определя рентите?
Влиянието е на тези, които са наели много земя и този фактор силно размести пазара.
- Високи ли са рентите?
Не искам да кажа, че рентите са високи, защото говорим и за другата страна – за хората, които дават земя под наем. За малките стопанства, които са мнозинство в България, това е добър източник на доходи. Така те оцеляват и могат да си издържат семействата. За съжаление, когато вдигането на рентите не е подчинено на икономическа логика, а на кръчмарско надхващане, няма как това да е здравословно за сектора - нито за едната, нито за другата страна.
- Какво казват браншовиците?
Ако разговаряте с някоя от браншовите организации, те ще ви кажат, че всички субсидии, които получават, отиват, за да си плащат наемите на земята. Това означава, че имаме трансфер на субсидията към собственика на земята, но тя по същество е насочена да гарантира устойчивостта на земеделеца. И това е поредното извращение на модела на поземлените отношения.
- Как могат да бъдат решени тези проблеми?
Първо, трябва да си дадем сметка за голямата картина. Аз погледнах какви са рентите в другите държави от т.нар. Нова Европа, като Румъния и Полша. Погледнах и рентите в държави като Нидерландия, Белгия и Дания. Рентите в Нидерландия са 10 пъти по-високи от България, което е огромна разлика. Нидерландия известна ли е с износ на пшеница, царевица, сорго, ечемик или слънчоглед? Не, защото тя е известна със зеленчукопроизводство и животновъдство. Държавите, в които са силно развити тези два сектора, плащат значително по-високи ренти. И заради това не искам да определям рентите у нас като високи или ниски. Нидерландия има два пъти по-малко обработваема земя от нас, но когато в една държава се произвеждат високорентабилни земеделски продукти е напълно нормално рентите да са много по-високи. И обратното – ако една държава използва земята си главно за борсови стоки и силно се влияе от цените на борсата на световните пазари като Украйна, Русия, Румъния, Индия, Египет и изобщо Северна Африка, Испания, тогава винаги България ще бъде подвластна на определени колебания, върху които няма никакъв контрол.
- Какъв е изходът от ситуацията?
Изходът няма да бъде в административното регулиране на рентите или в дългосрочните договори.
- Защо?
Дългосрочните договори ще дадат някакво спокойствие, но смея да твърдя, че те ще „приспят“ сектора, вместо да го провокират да търси своето място в икономическия и пазарен пейзаж. Ние трябва да продължим с преструктурирането на земеделието, но не насилствено, а чрез стимули, например за големите и средните зърнопроизводители. Стимули за постепенно преминаване към по-голямо производство на плодове и зеленчуци, за развитие на животновъдството.
- Каква е картината с рентите в държавите около нас?
В България картината с рентите и концентрацията на земята е значително по-лоша, отколкото в Гърция или Румъния. Но и двете държави са с много по-силно развито животновъдство, отколкото България.
- Как да има висока добавена стойност в земеделието?
С прилагане на прецизни технологии, оптимизиране и използване на машини. България трябва да използва оптимално ресурсите си, да инвестираме в нови технологии и научни разработки. България е единствената държава в Европа, която може едновременно да тества влаголюбиви и сухоустойчиви сортове или разновидности, за разлика от Нидерландия.
- Трябва ли държавата да се намеси в регулирането на поземлените отношения?
Ако държавата регулира рентите, тя трябва да сложи таван или някаква друга системна мярка. Започне ли този насилствен административен подход, фрагментирането на площите ще стане по-голямо, а не по-малко. Ще има много земеделци, които ще се чудят как да обработват, защото ще им се насекат масивите. Разговорът за промяната в поземлените отношения у нас трябва да бъде проведен. И той трябва да започне от големите ползватели на земя. Но решението е свързано с високорентабилни производства. Само те могат да изплащат високи ренти.
Интервю на Диана Александрова
