Трябва да се създаде нова държавна помощ за изграждане на нови сондажи, казва председателят на Националния съюз на градинарите в България
- Г-жо Милтенова, все повече производители на плодове и зеленчуци се оплакват от Наредба №Н-5 за движението на стоки с висок фискален риск, защо?
Наредбата вся страх още с обнародването й в Държавен вестник. Започнахме разговори веднага с НАП, потърсихме съдействие от МЗХ, писахме няколко писма до премиера и НС, поискахме среща с финансовия министър. В резултат на нашите сигнали направихме 5 срещи с НАП. Представителите на приходната агенция проявяваха разбиране, признаха, че не знаят спецификите на сектор Плодове и зеленчуци, дори те сами поискаха среща поради това, че дадохме аргументи колко неприложима е тя. Вдигаха ръце и казваха: „Не зависи от нас - МФ решава, само там могат да бъдат коригирани нещата.“
Изискването е изключително голямо затруднение, огромен проблем, бих казала - тормоз за нашите производители на плодове и зеленчуци и тогава подчертахме, че ние сме за изсветляване на сектора и че трябва да има контрол. България и българските производители осигуряват 20% от общото количество плодове и зеленчуци, които се консумират у нас. 80% са внос и те влизат на символични цени от 5-10 евроцента и нека се проследят защо до крайния потребител стигат с цени от 5-6 лв. Защо не се внасят на реалните цени, за да се плаща реалният ДДС. Там трябва да се сложи акцентът. За да получи един земеделски производител подпомагане, той трябва да има реализирана продукция, а за това се дават фактури. Всичко е проследимо.
Но, да се наложи една такава наредба, която е неприложима, е недопустимо. Един производител, който бере череши или малини, трябва да ги транспортира бързо, защото продукцията е с кратък срок на годност. Сутринта трябва да има един човек, който да прави и подготвя уведомления в НАП. Трябва да запишем името на шофьора, телефон, ЕГН, номер на колата, на количеството, което ще се транспортира. В същото време не всички производители имат на полето и в градините си кантари, за да премерят точно продукцията. Могат да дадат ориентировъчни количества, но въпросът е ако бъдат спрени и има разминаване в бройките и килограмите, те подлежат на наказание. В същото време, когато отидат при преработвателя да разтоварят продукцията, може да се окаже, че не му харесва нещо и има право да върне определено количество. Веднага трябва да се направи рекламация, трябва да се пусне ново уведомление, да се изчака НАП да дойде и да направи проверка. Колко трябва да се увеличи административният капацитет на НАП? Аз все повтарям 750 хиляди души чиновници можем ли да ги издържаме ние, след като в сектора на частния бизнес работещите са под 2 милиона.
- Вашите колеги споделят ли какви трудности срещат?
Обаждат се колеги и казват, че не могат да намерят кой да попълва документите. Отделно това оскъпява продукцията, защото трябва да се назначат допълнително хора. Същото е положението със супермаркетите. Ти си посочил един час в уведомленията за разтоварване, но от там отговарят, че в този час те не могат да разтоварят и съответно трябва да уведомиш НАП за това.
- Как ще реагирате като браншова организация?
Нашите хора са обезверени изключително много. Министърът на финансите Людмила Петкова лично обеща и пое ангажимент, че ще направи среща с нас по тези въпроси. До момента решение няма, промяна няма. Колегите от лозаро-винарския сектор реагираха много остро, защото те се сблъскаха с недоразуменията в наредбата и ние казахме, че сме напълно солидарни и ако те пренесат протеста в София, ние ще се присъединим.
- Каква е ситуацията на полето?
Ситуацията е много страшна, растенията страдат от недостиг на вода. Промяната в климата се отразява най-ярко в нашия сектор. Имаме специалисти агрономи, които се занимават и събират информация за препарати, които се използват в пустинята - Африка, Арабските държави и тези препарати могат да се прилагат и у нас, но са изключително скъпи. Именно с тях трябва да се пръскат растенията, за да оцелеят, но всичко това изисква изключително голяма подготовка и разбира се, допълнително финансиране. На първо място, трябва да се осигури вода за да живеят растенията.
- След като няма възможност за напояване, какъв беше смисълът от създаване на каквито и да е стопанства и да се дотират с европейски средства, след като те са обречени?
Преди години имаше водоеми, тогава бяха изградени тези стопанства. Вече много язовири са пресъхнали. Поради това сега се търсят водоизточници от далечни разстояния, при което се оскъпява продукцията и се замърсява допълнително околната среда. Затова предложихме да се потърси решение с държавна помощ да бъдат изградени сондажи, където има трайни насаждения и където има възможност да се добие вода. Имаме достатъчно язовири, реки, но те не се използват ефективно. Би следвало тези водни басейни да се използват целенасочено. Ако няма дотиране, сами да изградим напояването си, а държавата трябва да обнови напоителната система. Била съм в САЩ на обмяна на опит. Там докарват вода до Калифорния от 1000 км, за да отглеждат плодове и зеленчуци.
Дърветата в момента съхнат, затова е необходимо да се подсаждат нови, но те ако не получат достатъчно вода, също ще загинат. Затова ситуацията е много тревожна. Ако не се вземат сериозни мерки на национално ниво да се реши въпросът, трябва да бъде ясно и някой да ни каже - ще произвеждаме ли или не, ако ли не да се отказваме и да спираме производството на плодове и зеленчуци. Всичко загива, независимо че е създадено с европейски пари и собствени средства на бенефициентите.
- Какво искате да кажете на управляващите?
Относно Наредба 5 искаме за сектор плодове и зеленчуци да отпадне изискването във вида, в който е разписано. В тази връзка плодовете и зеленчуците трябва да бъдат премахнати от списъка на стоки с висок фискален риск, така както бяха извадени колбасите, млечните продукти и т.н., защото ние нямаме място в списъка с петролните продукти, нефта, промишлените масла.
По отношение на напояването мисля, че МЗХ трябва да убеди ЕК, че там където има трайни насаждения, задължително трябва да има напояване и хората, които кандидатстват с проекти да бъдат одобрени и им бъде разрешено да направят инвестиции, за да могат да оцелеят. Освен това да се облекчи процедурата за създаване и регистриране на собствени сондажи. Трябва да се създаде нова държавна помощ за финансиране за изграждане на нови сондажи. По отношение на работната ръка - проблемът е изключително сериозен. Там трябва да се търси решение за субсидирана заетост, за да привличаме хората да остават да работят в България. Трябва да се намерят начини и подходи, така както в Европа привлякоха нашите работници. За да се случи това, трябва да имат достойно заплащане.
По отношение на украинската помощ - ако не получим втория транш от нея, голяма част от хората няма да могат да оцелеят. Смятам, че подходът да се дават пари само на тези, които имат загуби, ще бъде изключително грешен, особено при тази тежка година за сектор Плодове и зеленчуци.
Интервю на Диана Александрова
