Очаквам резонно рентите да бъдат леко коригирани надолу, прогнозира бизнесменът
- Г-н Цолов, кои са основните предизвикателства пред сектора на винопроизводството и гроздопроизводството?
Основните предизвикателства пред винопроизводството са вносът на вина от чужбина, които заливат нашия пазар и затрудняват нашия пласмент. Другото предизвикателство е липсата на работна ръка. Много големи затруднения срещаме с намирането на квалифицирани кадри.
- Трябва ли да има политически мерки за адаптация към пазарните тенденции, използване на новите пазарни възможности?
По някакъв начин трябва да се защити българското производство, да има преференциални мерки, които да позволят нашето производство да бъде по-конкурентно, може би чрез някакво ограничаване на вноса. Може да се помисли за някакво подпомагане на родните производители на вино и на грозде. Гроздопроизводството се подпомага. Имаше добро подпомагане чрез мярката за Украйна и за борба с някои специфични неприятели. Наистина беше добре. Нашата организация, в която членувам, издейства доста добри мерки, които подпомогнаха производството на грозде.
- Достатъчни ли са тези пари секторът да стане по-конкурентоспособен?
Винаги може повече. През 2024 година добивите бяха по-ниски заради сушата. Може да се направят още мерки - за напояване, както и други подобни.
- Вие сте и винопроизводител, какви са тенденциите в момента при виното? Какво вино търси пазарът?
Пазарът търси по-леки вина, повече бели. В нашето стопанство основно произвеждаме бели вина. Тази година пуснахме едно червено Рубин. Основният проблем на винопроизводството в България е, че всички се опитваме да направим вина, които са в средния и високия клас, а всъщност пазарът търси вина от ниския клас, за да може да бъде по- масова употребата на вина. В България традиционно се пие вино, но все повече намалява пазарът на виното и това може би е тенденция в цял свят.
- Българското вино е с отлични качества, как се оценява в чужбина?
Все повече има интерес от чужбина за нашето производство. За тях сме интересни, защото се приема, че България е почти екзотична дестинация за вино. Естествено, не е толкова голямо търсенето, колкото искаме, но може и държавата да помогне с реклама и подпомагане на процеса по търговия на нашите вина в чужбина.
- Светът се обръща към нискоалкохолните и безалкохолни вина, как гледате на това?
За нискоалкохолните вина съм съгласен, но едно вино, което е безалкохолно, не мога да го възприема лично аз, пък и нашите клиенти надали ще приемат безалкохолни вина. Това е цялостна тенденция за по-здравословен начин на живот, за по-малка употреба на алкохолни напитки. Има бъдеще, разбира се, но истинските ценители на виното не мисля, че ще приемат добре безалкохолни вина.
- Освен лозар и винар, Вие сте един от големите зърнопроизводители и един от най-дългогодишните. Как ще коментирате цената на рентите?
Аз смятам, че рентите в момента са доста високи. Последните две години не бяха успешни за зърнопроизводството и бих казал, че цялата картина в агросектора не е много добра, но това доведе до отлив на желанието на земеделските производители на наемат земя и очаквам резонно рентите да бъдат леко коригирани надолу, защото производството става неефективно при тези високи ренти, също и цената на земята спадна наполовина почти. Примерно при 100 лв. рента ние сме на загуба. Рентата може да бъде процент от производството, процент от печалбата, но това са малко неразбираеми механизми за арендодателите.
- Сигурно ще се съгласите с мен, че наемодателите едва ли се интересуват от тази ситуация.
Абсолютно да. Самите арендодатели ще трябва да се съобразят с пазарните условия. За тях и за нас е добре държавата да регулира отношенията между арендатор и арендодател, за да може договорите да станат по-дългосрочни. Не може да се очаква от зърнопроизводителите да инвестират в машини и в екологосъобразно ползване на земята и това да става с едногодишни договори. Добре е да се създадат условия да се сключват по-дългосрочни договори с нашите арендодатели.
- Няколко думи за напояването. Как решихте във Вашето стопанство проблема с напояването?
Решихме го - не напояваме. Напояването е много полезно нещо. Чрез мерките, които сега се предприемат, земеделските производители на ниво стопанство можем да бъдем подпомогнати и да изградим системи за напояване вътре в стопанството, но доставката на водата до стопанството трябва да бъде държавна политика. Няма как ние да отговаряме за язовира, за канала, който трябва да се изгради, това е голяма инфраструктура.
- Има ли желание държавата въобще да помогне за това?
Декларира се такова желание.
- Тази година по-големи ли са разходите за зърнопроизводство и какви са цените в момента на зърното?
Цените на пазара са ниски. Тези цени са на нива отпреди 3 години. Единствено дано да има дъжд. Проблемът е най-вече с царевицата и най-резонно ние ще ограничим производството на царевица за сметка на слънчогледа.
Интервю на Диана Александрова
