Борислав Петков избра да премине от нивите в пленарната зала
В свят, където политиката често изглежда далечна и абстрактна, появата на един истински фермер в Народното събрание е събитие, което носи надежда. Борислав Петков – земеделец, агроном и юрист по образование – на 50-годишна възраст прави трудния избор да влезе в политиката. Причината? Да реализира реална промяна в агросектора, в който вярва и на който е посветил живота си.
„Едно от най-трудните решения в живота ми беше да вляза в политиката. Но осъзнах, че това е единственият начин да реализирам промените, от които земеделието у нас отчаяно се нуждае“, споделя той.
Политиката – необходимото зло за реални реформи
Според Петков аграрният сектор в България страда от липса на последователна политика и визия. Законите се променят на парче, често без анализ или стратегия. Комисията по земеделие, в която е участвал, според него е била с „почти нулева продуктивност“ в последните години.
Въпреки песимизма си относно дългосрочността на 51-вото Народно събрание, Петков е част от екипа, който подготвя сериозни законодателни промени, включително в поземлените отношения – област, която лично познава в дълбочина.
Агробизнесът: Предсмъртно състояние
Според Петков, агробизнесът у нас се намира в критично състояние. Включително и традиционно стабилният зърнопроизводствен сектор вече е в опасност.
„Декапитализацията на стопанствата е факт. Малките и средни ферми между 500 и 3000 декара са пред фалит. Някои вече са фалирали, просто още не го знаят“, казва с горчивина той.
Животновъдството и зеленчукопроизводството според него вече са в колапс. Липсата на работна ръка и тежките условия правят възстановяването почти невъзможно без стратегическа намеса от държавата.
Фермерът в парламента
Преди да влезе в политиката, Петков управлява голяма компания, занимаваща се с поземлени ресурси, и е два мандата председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Преди около 13 години решава да стане земеделец – истински, на терен, със собствено стопанство от 12 000 декара край село Лесово, на границата с Турция.
„Всичко беше необработваемо, когато започнах. Сега почти всичко се обработва. Развивам и 2000 декара биологично производство, използвам Но-Тил технология и отглеждам 22 култури“, разказва той.
Най-голямото му удоволствие? Да бъде на машините. Въпреки че е народен представител, през повечето време е на полето – пръска, жъне, поддържа техниката. Работата е в кръвта му, а усещането да произведеш нещо със собствените си ръце – незаменимо.
Отговорност и визия
Петков вярва, че земеделието може да изведе страната от икономическата криза, както го е правила и в миналото. Но за това е нужна държавна воля, протекционизъм и ясна визия: „В момента ситуацията прилича на следвоенно възстановяване. Ако държавата не защити производителите си, ще стигнем до 80% зависимост от внос. Това е пагубно.“
Той дава за пример Унгария – държава, която залага на проунгарска политика, в която първо се защитава интересът на местния производител.
Политикът с лице на фермер
„Политиката не е нещо, което съм търсил. Но осъзнах, че без политическа воля, без реални решения и механизми, земеделието ще бъде обречено. Надявам се да можем да върнем доверието към този сектор – да покажем, че фермерите не са само бенефициенти по програми, а гръбнак на икономиката.“
Бъдещето?
„Не знам дали сме победили“, казва Петков в заключение, „но знам, че ако не действаме сега, скоро няма да има кой да се бори“. И добавя – рискът е част от всеки бизнес. А без риск няма и развитие.
