Земеделието ми е в кръвта, казва потомственият зърнопроизводител
Разкажете за себе си и за стопанството и как започнахте да се занимавате със земеделие.
На 25 години съм, от град Златица. Стопанството ни е семейна фирма. Наскоро отпразнуваме 30 години, откакто родителите ми, заедно с наши братовчеди, се занимават с това. Обработваме около 8 700 декара основно в района на село Чавдар.
Аз лично мога да кажа, че земеделието ми е в кръвта. Още от малък бях сред машините, често прекарвах повече време в стопанството, отколкото в детската градина. Така любовта към земята се зароди естествено.
Районът ви е планински. Какви са специфичните предизвикателства?
Да, тук е планински район, имаме сериозни наклони – на места до 30%. Почвите са каменисти, ерозирали, предимно песъчливи. Това прави обработката по-трудна и изисква по-специален подход.
Кога започнахте да прилагате технологията No-till?
Започнахме през 2014 г., след тежка градушка, която унищожи почти цялата реколта – от 6 300 декара останаха едва 300 непострадали. Трябваше да намалим разходите и да стъпим на крака, затова започнахме с минимални обработки, а после преминахме и към No-till. Това постави основите на сегашния ни подход.
Кои са най-големите проблеми пред зърнопроизводителите днес?
Цените на продукцията са ниски, а себестойността на производството е висока – заради рентите и другите разходи. Често, като теглим чертата, сме на загуба. Към това се добавя и сушата. Пролетниците ни са почти обречени.
Как стоят нещата с напояването във вашия район?
Проблемът е сериозен. В страната повечето напоителни системи са унищожени. При нас има остатъчна инфраструктура, но язовирите в района се използват основно за промишлени нужди – за предприятия, които преработват руда, и за нас вода не остава. Дори
Застраховате ли продукцията си?
Да, от 2014 г. това е задължително за нас. След като веднъж се „опарихме“, вече винаги поддържаме застраховки.
Внедрявате ли нови технологии и техника?
Да, оптимизираме стопанството. Работим с автопилоти, внедряваме технологии за почвено пробонабиране и прецизно земеделие. Тази година оборудвахме комбайна с картографираща система, за да знаем точно във всеки масив къде има проблеми и как да ги решим.
Получавате ли подкрепа от Европа и на национално ниво?
Получаваме субсидии, но за съжаление административната тежест става все по-голяма. Майка ми, която води счетоводството, казва, че работата в офиса вече е колкото тази на полето. Това трябва да се промени.
Надявате ли се новата ОСП да намали административната тежест?
Надяваме се. Обещават, но в практиката често е различно. Ще поживеем – ще видим.
Какви добиви получихте тази година?
При пшеницата – около 500–600 кг/дка, което за нашия район е добре. Но царевицата е много слаба заради сушата, слънчогледът също е под въпрос.
Ще продавате ли веднага или ще съхранявате продукцията?
Имаме капацитет за съхранение, затова няма да бързаме с продажбите.
Откъде черпите знания в земеделието?
Най-вече от практиката – да видиш на полето, да осъзнаеш какво и защо се случва, и да намериш решение. Освен това обменям опит с колеги от цялата страна. Наскоро създадохме асоциация за регенеративно земеделие – целта е да споделяме опит и да решаваме проблемите заедно.
Защо е толкова важно да се пази здравето на почвата?
Без почвата сме за никъде. Дълго време в българското земеделие беше прието само да взимаме, без да даваме обратно. Това не работи. Трябва да ѝ връщаме, за да ни връща и тя.
Когато започнахме да вземаме почвени проби и да променяме начина на работа, хумусът беше 0,6%. За 10 години го вдигнахме на 1,2–1,4%. Това е добър резултат, но изисква усилия, постоянство и знание.
Как това се отразява на добивите?
В първите години на регенеративно земеделие добивите падат и има повече проблеми. Но когато направиш нещата правилно, резултатите идват. Миналата година, в най-старото ни поле на 10 години, получихме 760 кг среден добив от пшеница – за 8-а категория почва това е отличен резултат.
Каква е ролята на сеитбооборота?
Това е едно от най-важните неща в регенеративното земеделие и за опазването на почвите. Не става само слънчоглед и от време на време царевица. В нашето стопанство отглеждаме между 8 и 9 различни култури, за да имаме разнообразен сеитбооборот.
Какъв съвет ще дадете на стартиращите с No-till?
No-till работи, но изисква внимание и подход, съобразен с микроклимата. Ние сме в 4 землища и във всяко водим земеделието по различен начин. Започнете с малки площи, за да разберете трудностите. Когато започнахме, обработвахме 8 000 дка, но експериментът беше само на 270 дка.
Има ли млади хора в сектора?
Виждам все повече млади хора, запалени по земеделието, особено тези, които наследяват семейни стопанства. Но за хора без такъв бекграунд е рядкост да се насочат към този труд – не е лесен.
Срещал съм млади момчета, които искат съвети, готови са да започнат и гледат да бъдат полезни. Мотивира ги връзката с България, желанието да произвеждат, а не само да консумират.
Често това са хора, които са работили в чужбина, разбрали са, че не е тяхното, и искат да се върнат тук, за да изградят нещо свое.
Как младите фермери допринасят земеделието да се превърне в успешен агробизнес?
Най-важното е да имаш енергия и страст. Младите са по-отворени към нови технологии, макар понякога да има сблъсък между поколенията. Постепенно, с моя чичо и майка ми, модернизирахме стопанството – пръскачки със селективно пръскане, нови машини. Видяхме, че така намаляваме разходите. Да, техниката с повече електроника може да прави проблеми, но ползата е по-голяма.
Интересувате ли се от въглеродните кредити?
Да, подали сме документи в две фирми, но вече втора година чакаме резултати. В Европа се говори все повече за въглеродно земеделие. Надявам се това да заработи и да стимулира фермерите да обръщат повече внимание на почвеното здраве.
Как се постига устойчивост в стопанството?
Чрез ниска себестойност. Много колеги гонят свръхдобиви, но това изисква свръхинвестиции. При сегашните цени на пшеницата някои трябва да имат 850–900 кг среден добив, за да са на нула. Аз казвам – по-добре по-малък добив, но на плюс в края на годината. Не винаги големият добив значи голяма печалба.
Как проследявате разходите си – има ли смисъл от това, което правите?
Виждаме къде са най-големите разходи и как да се оптимизират. В момента най-голямото ни бреме са агрохимията и торовете. Правим вече опити и успяваме с два пъти по-малко химия да изкараме готова продукция. Това е по-хубаво и за нас самите, защото ядем по-чиста храна.
Как гледате на хората, които се занимават с земеделие само заради субсидията?
Има такива хора и това ме натъжава, защото техният подход обезценява труда на истинските земеделци. Аз се стремя да постигам повече чрез качеството на продукцията, а не чрез пари от субсидии.
А как стои въпросът с екосхемите и директните плащания тази година?
Доста разочароващо. Парите дори не покриха вложените средства. При нас обаче това не беше проблем, защото гоним почвеното здраве и така или иначе правим тези неща.
Какви нови култури планирате да отглеждате тази година?
Ние вече започнахме с лен и рапица, което в нашия район досега не се е правело. Ленът е доста нова култура за България, маслодайна. Тази година, живи и здрави, ще заложим и кориандър, за да можем да видим как се развива и да избягваме пролетните култури.
Какво ви дава увереност в бъдещето?
Смятам, че ще се справим. Ще намерим начин да излезем от този труден период и бъдещето е пред нас. Да сме живи и здрави – това е най-важното.
Интервю на Инес Златанова
