Вече е привилегия да се наричаш фермер
- Разкажете за Вашия семеен бизнес.
Той стартира в началото на 90-те години. Аз се включих в семейния бизнес към 2012 година. Произвеждаме зърнено-житни култури, царевица, слънчоглед. От около 12 години сме специализирани в отглеждането на дини и пъпеши, зеле също, като тези зеленчукови култури са по-голямата част от обема на работа. Производството ни е в град Долни Дъбник.
- Какви са предизвикателствата?
Със сигурност отглеждането на зеленчукови култури е по-трудно, защото повечето процеси не са механизирани, разчита се на ръчни манипулации. Почти всеки ден работим с различни хора, а те не се задържат достатъчно дълго, за да бъдат обучени и да добият базовите умения, които са необходими за работа с тези култури. При зеленчуците капиталовложенията на единица площ са многократно по-големи и съответно рисковете са по-високи. Грешките, чисто агрономически, се заплащат по-скъпо.
Зеленчуковите площи в стопанството ни са около 20 процента от общата земя, която обработваме. За щастие, ние имаме повече от 80 процента поливни площи и успяваме да направим добър сеитбооборот. Произвеждаме по няколко хиляди тона зеленчукова продукция годишно, която реализираме само на свежия пазар.
- При дините имате ли някакви интересни сортове?
От известно време се специализираме в производството на дини без семки или дини с малко семки. Това е нещото, което ни отличава от повечето производители. Производството на тези дини изисква доста високо ниво на агротехническа култура и дисциплина. Значително по-високи са разходите. Нашето мото е качеството на първо място.
- Вашият бизнес е от 30 години. Защо се включихте на толкова късен етап в него?
Защото трябваше да извървя своя житейски път на ученик след това на студент. Завърших първото си образование със специалност „Строителство на сгради и съоръжения“ или по друг начин казано строителен инженер съм и когато завърших през 2010 година, започнах и да работя по специалността. Работих по-малко от две години и осъзнах, че това не е работата, която ми доставя удоволствие и затова дойде решението да се завърна към нашия край. Реално през 2012 година активно се завърнах и започнах да взимам участие в зеленчуковите култури, които основно са моя инициатива и до ден-днешен това е основното ми занимание.
- Субсидиите как влияят на производството?
Субсидиите в земеделието изкривяват свободните пазари и винаги има странични ефекти от тях. Ако едно производство не може да се самоиздържа, ако не е правилно разчетено и преценено със своите рискове, тогава наливането на външни средства, които да го поддържат живо, е загубена кауза. Но от друга страна, ние като страна от ЕС, не можем да оцелеем, ако не се дават субсидии, сходни на нашите колеги. В този ред на мисли моето мнение е, че всяко едно стопанство трябва да се стреми към максимална ефективност.
- Доволни ли сте от субсидиите, които получавате?
Зеленчукопроизводството е чувствителен сектор и се възползваме от немалко облекчения, привилегии, както и от директни плащания, украинската помощ, помощите, свързани с Ковид кризата. Не можем да се оплачем.
- Как ще надграждате бизнеса?
Плановете, които започваме да реализираме доста скоро, е изграждане на пакетажен и логистичен център с хладилни камери, хладилни помещения, линии за измиване и сортиране на продукцията. В общи линии изграждането на сградите ще бъде със собствено финансиране. За складовото оборудване имаме сключен договор по Националния план за възстановяване и устойчивост - тепърва пристъпваме към закупуване на техниката и реализация на целите по проекта.
- Потребителят как се отнася към бранда „българско”?
Наблюденията ми са, че преобладаващата част от потребителите приемат добре, че продуктът е произведен в България и съответно, когато са доволни, започват активно да го търсят. Именно това е нещото, към което се стремим и смея да твърдя, че вече сме постигнали.
- Преди години, ако някой кажеше, че е земеделец, беше срамно. Днес вече не е така, нали?
Тези разбирания за земеделския сектор бяха разчупени. С навлизането на по-големи средства в сектора, когато започна субсидирането, тогава много хора се ориентираха и видяха, че секторът има потенциал и изведнъж в рамките на няколко години стана модерно и е привилегия да се наричаш земеделец-фермер. За мен това е професията, която първо ми доставя удоволствие, второ ми осигурява хубав и достоен живот, трето - дава ми свобода.
Земеделието е професия, в която аз виждам ясен хоризонт за развитие и за изява. Професия, в която се оценяват усилията ми. Смея да твърдя, че в направлението, в което съм се специализирал, съм един от успешните производители.
