Цената на пшеницата е около 340 лв./тон, а добивите в Северна България са с 25% по-ниски от миналата година, споделя председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите
- Здравейте, г-жо Жекова! Как е времето в Добруджа и как върви жътвата?
Здравейте, г-жо Спасова! В момента сме в усилена жътва на есенниците. За съжаление, повечето колеги са силно разочаровани. Някои имат по-добри добиви и са по-обнадеждени, но като цяло ситуацията не е добра. В Добруджа прибираме между 300 и 800 кг пшеница от декар – в зависимост от щетите по време на вегетацията.
Температурите продължават да се покачват, а дъжд на хоризонта няма. Това е особено притеснително за пролетниците.
- Четох за изключително високи температури на почвата. Как се отразява това на културите?
Последните седмици преди озърняването на пшеницата имахме температури от 37–39 градуса. Вятърът в Добруджа допълнително изсуши посевите, което доведе до преждевременно озърняване, ниски добиви и влошено качество.
Температурата на почвата стигна до 50 градуса – буквално „изпържи“ пшеницата. А за слънчогледа и царевицата... не искам дори да говоря. Ситуацията при царевицата напомня на 2007 г., когато разваляхме посевите, защото нямаше какво да се ожъне.
- Защо тази година сякаш жътвата започна с мрачно настроение?
На кого му се ходи на „погребение“, г-жо Спасова? Звучи силно, но за много колеги точно така изглеждат нещата.
Вече четвърта поредна година земеделието в Европа е под стрес. Последната добра беше 2021 г. След това – климатични катаклизми, войни, сривове в цените или всичко наведнъж. Това натоварва психически целия сектор.
- Геополитиката ли е основният фактор за кризата на земеделските пазари?
Абсолютно. Войната в Украйна, напрежението в Близкия изток, търговските сблъсъци – всички те влияят директно. Ние, европейските фермери, сме като бутикови производители – с високи разходи и стандарти, а ни пускат на свободен пазар, където евтиният внос ни залива. Това е рецепта за фалити.
- Украинският внос ли е основната причина за срива в цените?
Не само. Украйна ни измести на вътрешни пазари, като Испания. Русия също си върна ключови външни пазари. Това е преразпределение на световните агропазари и се случва за сметка на европейския производител.
- Споменахте за криза. В какво се изразява тя?
Европа залага на скъпо и регулирано производство, но ни поставя в конкуренция с внос без правила. Когато загубиш пазар, няма значение какво и колко качествено произвеждаш. Пазарът стана нестабилен, с резки колебания и несигурност. Търговията се води на малки партиди – което само задълбочава проблема.
- Какво е положението на стопанствата тази година?
Цената на пшеницата е около 340 лв./тон, а добивите в Северна България са с 25% по-ниски от миналата година. Това просто не покрива разходите. Царевицата е под въпрос, а слънчогледът цъфти при температури над 37 градуса – при такива условия няма опрашване. Това ще са единствените реални приходи за много стопанства.
- Когато влезе политиката, излиза ли икономическата логика?
Европа вече трети програмен период върви по линия на позеленяване и рестрикции. Добре – устойчивост, окей. Но това оскъпява производството. В индустрията можеш да преместиш фабриката, в земеделието – не. Земята е тук, ние сме тук.
- Нарекохте политиката на ЕК „геноцид спрямо земеделието“. Не е ли твърде силно?
Това не е емоция, а рационална оценка. Бюджетът за земеделие беше 37% от бюджета на ЕС (2014–2020), после стана 31%, а за следващия период ще се ореже с още 15–20%. Това означава системно подкопаване на сектора.
- А предложението земеделският бюджет да влезе в общите национални бюджети?
Това щеше да е катастрофа за страни като България. Парите щяха да отидат за пътища и саниране. Добре, че имаше силна реакция – от КОПА и КОДЖЕКА, от нас, зърнопроизводителите. Засега запазихме отделен бюджет, макар и орязан.
- Инфлацията как влияе върху земеделския бюджет?
Официалната инфлация в ЕС за 14 години е около 26%. Но реалната за земеделието е над 50%, дори 60% – гориво, семена, препарати – всичко поскъпна. Затова бюджетът не само не трябва да се намалява, а трябва да бъде актуализиран спрямо реалните цени.
- Какво мислите за търговското споразумение с МЕРКОСУР?
Това ще е катастрофа. Европейската комисия дори не иска да допусне КОПА и КОДЖЕКА на разговорите. А говорим за споразумение, което ще залее пазара с евтина продукция. Двойните стандарти са очевидни – разрешават ГМО за преработвателите, а фермерите не могат да го ползват. Това е лицемерие.
- Какво решение предлагате?
Не искаме компенсации, искаме равнопоставеност. Ако Европа има стандарти – нека важат и за вноса. Иначе ще убием собственото си производство и ще застрашим продоволствената сигурност.
- Как гласът на фермерите да се чува по-силно в Европа?
Членството в КОПА и КОДЖЕКА ни помага, но трябва активност. Писмата до евродепутати често остават без отговор. Нужна е реална комуникация, ангажираност, връзка с хората на терен.
- Каква е ролята на националните институции?
Ключова. Министерството, премиерът, евродепутатите – всички трябва да са мост между фермера и Брюксел. Без реална воля и разбиране – няма резултат. И няма смисъл от стратегии, които остават само на хартия.
Интервю на Валентина Спасова
