Научих дъщеря си, че земята трябва да се уважава, защото тя ни храни, казва бащата Георги Георгиев
Стефани Томова е трето поколение фермер. Баща ѝ, Георги Георгиев е земеделски производител от региона на Монтана. Фамилията обработва около 2 000 дка земя със зърнено-житни култури – пшеница, слънчоглед и царевица.
- Г-н Георгиев как увлякохте дъщеря ви да се занимава със земеделие?
Стана ѝ интересно, защото идваше да ми помага.
- Как я възпитавахте? На какво я научихте?
Научих я, че земята трябва да се уважава, защото тя ни храни, доходите ни идват от нея.
- Стефани, не е ли трудно за един млад човек да започне работа в селското стопанство?
Не, много по-лесно е да започнеш със земеделска работа, когато имаш основа, когато има кой да ти предаде опит. Аз го усвоявам от баща ми и след това го развивам.
- Как решихте да влезете в сектора?
Реших, защото и баща ми, и вуйчо ми са в тази сфера, а това, което е създадено от тях, трябва да бъде продължено. Те са го направили за семейството, за фамилията и затова трябва да бъде доразвито.
- Вие семестриално завършихте една изключително сериозна специалност.
Да, аз семестриално завърших право, но все пак реших, че мога да се занимавам и със земеделие. Харесва ми, различно е и според мен с борбеност може да се постигне успех.
- Учите в София, но се връщате в Монтанско. Не сте забравили този край.
Да. Не мога да го забравя, защото аз съм израснала тук и тук ще остана. Надявам се и другите млади хора като мен да са борбени и да останем в този край. Регионът на Монтана е много хубав.
- Какви бяха първите ви стъпки в земеделската работа?
Идвах по време на жътви, когато семейството ми имаше нужда от помощ. Аз помагам с документите и с времето ми хареса работата. Това беше моята мотивация.
- Зърнено-житни култури ли ще отглеждате или ще смените посоката?
Няма да бъдат само зърнено-житни. Ще отглеждам зеленчукови култури, но се надявам, че и там ще имам успех.
- А с плодове ще се занимавате ли?
Да, ще отглеждам овощни градини.
- Това е изключително трудно. Никой не се наема да го прави.
Да, така е. Абсолютно сте права, трудоемко е.
- Занимавате се и с обществена дейност. Защо се захванахте и с това?
Да, аз съм общински съветник в Община Бойчиновци. Реших да се занимавам и с това, защото искам нашият регион да се развива. Чрез работата ми като общински съветник, аз мога да представлявам хората и да защитавам интересите им. Надявам се, че те ще останат доволни.
- Какво ви мотивира в работата като общински съветник?
Мотивират ме хората, които обичам, и хората, които живеят тук – в Северозапада. Радвам се, че са избрали да останат тук. Въпреки че някои казват, че в Северозапада сме хора – „втора класа“, ние местните искаме да докажем, че това не е така. Можем да сме борбени и да опровергаем това.
- Каква ще бъде следващата стъпка в развитието ви?
Надявам се професионалното ми развитие да поеме в добра посока и да се реализирам. След това вече ще помисля какво следва.
- Земеделието ли е на първо място за вас?
Да, на този етап е земеделието.
- Какво дава земеделието на един млад човек?
С една дума мога да кажа, че ми дава свобода. Аз съм сред природата, дишам чист въздух, чувствам се спокойна.
- Могат ли да се носят три дини под една мишница – да управлявате собствено стопанство, да работите като общински съветник и да завършвате право?
Предстои да видим. Когато постигна своите цели, ще мога да се поздравя с успех.
Интервю на Диана Александрова
