Европа не приема българската стока - всичко, което е с етикет на кирилица, там се посреща с недоверие, твърди председателят на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци
- Г-н Кировски, ще има ли български консерви тази година и каква ще е цената им?
Българските консерви стават все по-малко по рафтовете на магазините. Причините са много и мога да ги изброя, но най-важното е, че цената им със сигурност ще е по-висока. Така че потребителят трябва да се подготви – по-малко български консерви и на по-висока цена.
- Каква е причината за тази тенденция?
Специално тази година причината е лошата реколта – както на плодове, така и на част от зеленчуците. Всички помним, че през април имаше късни слани и сняг, които унищожиха цвета на овошките. В резултат, тази година практически няма кайсии, праскови, сливи и череши. Цените на черешите стигнаха до абсурдни стойности.
- Ще има ли изобщо български плодове за преработка?
Ако все още някъде се намират български плодове, цените им ще са много високи. Истината е, че нашите преработватели от години използват вносна суровина, но тази година и съседните държави пострадаха от климатични аномалии. Така че и там цените са скочили.
- Какво показват данните за цените на плодовете?
Имам конкретни примери – миналата година изкупувахме череши за замразяване на 4 лева за килограм, тази година – 10 лева. Същото се отнася и за вишните. Говорим за 2 до 3 пъти по-високи цени. И тук стигаме до следващия проблем – търговските вериги не признават тези увеличения.
- Какво значи "не признават"?
Ще ви дам конкретен пример. Вчера получих писмо от една търговска верига, че "не виждат икономически смисъл" в нашето искане за увеличение на цените и директно делистират продуктите ни. Това е подходът на големите вериги. Освен това новите регулации – и по отношение на отстъпките, и във връзка с преминаването към еврото – въвеждат рестрикции, които сериозно затрудняват работата ни.
- Да се върнем към суровината – от кои държави внасяте обичайно?
Основно внасяме от Гърция, Турция, Северна Македония и Сърбия. Само Гърция е в ЕС, което означава, че там качеството и проследяемостта са гарантирани. В останалите държави се използват препарати за растителна защита, които не са разрешени в ЕС – това създава риск за качеството. Но ние сме принудени да ги използваме в някаква степен, защото нашата собствена суровинна база никога не е достигала нужните обеми.
- Тогава можем ли да говорим за „български“ консерви?
Те са преработени в България, но суровината често не е българска. Суровината е законно внесена, платени са мита и данъци, така че формално са български. Но това не е повод за радост. Един от основните проблеми в нашия бранш е именно изчезването на българската суровина. А когато няма суровина, няма и стабилен бизнес.
- Може ли да говорим за крах в сектора?
За съжаление, да. Българската консервна промишленост за последните 35 години се е свила поне 6-7 пъти, може би и 10. Данните са трудни за събиране, но сравнете – преди началото на прехода страната произвеждаше около 900 хиляди тона консерви годишно. Сега са под 150 хиляди.
- Кога дойде най-големият удар?
Загубата на руския пазар беше фатална. Там изнасяхме между 500 и 600 хиляди тона годишно. Сега няма нито една фабрика, която да изнася за Русия. Политиците ни казваха: "Загубихме Русия, но имаме Европа – три пъти по-голям пазар." Само че Европа не приема българската стока. Всичко, което е с етикет на кирилица, там се посреща с недоверие. И това важи не само за консервите.
- Изнасяте ли за европейския пазар?
Да, продаваме в Европейския съюз, но почти изцяло под чужди марки. Това обезличава нашите брандове и ни превръща в производители на ишлеме – все едно работим като служители за чужди компании. Нашите фирми остават в сянка, без име, без идентичност.
- Изрекохте нещо стряскащо – в Европа не се доверяват на продукти, обозначени с кирилица?
За съжаление, така е. Нашата фирма произвежда за Германия, Италия, Холандия, но винаги под чужда търговска марка. Щом видят нещо с български етикет, никой не го купува. И това не е въпрос на качество – то е на много високо ниво. Ироничното е, че именно нашето качество вдига имиджа на чуждите брандове, за които работим.
- Изнасяте ли и за пазари извън ЕС?
Да, имаме износ и за трети страни. Традиционно работим с Израел, а също така изнасяме и за САЩ. Там обаче логистиката е много скъпа, а новите мита оскъпяват допълнително стоката. Пазарите в Източна Азия – Китай и Япония – са интересни, но там се търсят по-екзотични продукти. Масовите консервирани плодове и зеленчуци трудно могат да се конкурират, особено заради високите разходи по транспорта.
- Каква е конкуренцията на вътрешния пазар?
В момента основният играч в България са търговските вериги. Те вече държат над 70% от пазара, което ги прави господстваща сила. Новата им тенденция е да налагат свои собствени марки, които предлагат във всички страни, където имат присъствие. Така, един и същ продукт може да се произвежда в една държава и да се продава под марката на веригата навсякъде в Европа.
- Как това се отразява на българските производители?
Унищожават ни. Първо изчезнаха малките магазини, а сега постепенно се стига до изтласкване и на производителите. Много фирми бяха притиснати да ограничат или изоставят собствените си търговски марки и да произвеждат само за веригите. Това е глобализация в най-чист вид, която изтрива местната идентичност.
- Как работите с производителите? Има ли сигурност при доставките?
Когато сключваме договори – предварително уговорени и подписани – производителите и търговците са ангажирани да доставят определено количество продукция. Но почти винаги се оправдават с лошата реколта, с климатичните условия. Дори когато произведат 100 единици, гледат поне 50 от тях да ги пласират на пресния пазар, а остатъкът да стигне до нас – преработвателите.
- Какво предлагате като решение на този проблем?
Отдавна предлагаме да се въведе форма на държавна подкрепа за производители и търговци, които доставят продукция на преработвателните предприятия. Целта е част от производството да бъде „откъснато“ от пресния пазар и насочено към индустрията. Това може да стане с помощ, обвързана с фактурираната продажба към нас. Така ще се осигури по-голямо количество суровина за преработка.
- Това предложение поставяно ли е пред държавата? Има ли резултат?
Много пъти е поставяно, но ефектът е нулев. До момента няма реална политика в тази посока.
- Хроничният проблем навсякъде у нас - работната ръка. Как се справяте?
Работната ръка е огромен проблем. Заплатите в държавния сектор нараснаха значително и това вдигна инфлацията. Нашите служители също искат по-високи възнаграждения, но с тези скъпи суровини и ниски продажни цени нямаме възможност да отговорим на очакванията им. Хората напускат и си търсят по-добре платена работа – например, в строителството. Там заплатите са по-високи.
- Как се справят колегите ви с този недостиг?
Много от тях се принудиха да внасят работници от чужбина – основно от Азия. Осигуряват им подслон и храна и ги наемат по напълно законен начин. Това важи както за земеделските производители, така и за преработвателите. Просто нямаме друг избор.
- Вие лично бихте ли наели работници от чужбина?
Моментът за това вече е много близо.
- Споменахте нуждата от държавна намеса. Имате ли други препоръки към политиките в сектора?
Винаги съм казвал – когато селското стопанство е добре, и ние сме добре. Но в момента картината е тъжна. С европейски средства се построиха много преработвателни предприятия, но две трети от тях вече не работят. Преди две седмици посетих едно такова предприятие с модерни производствени линии, всичко ново и добре оборудвано, но в паяжини. Никой не работи там. Всички тези инвестиции на практика са изхвърлени на вятъра.
- Предстои отваряне на мярката за преработка, няма ли да се възползвате?
Какво ще преработваме? Производството на плодове и зеленчуци е спаднало драстично. Наскоро на конференция в Пловдив представиха данни – оказва се, че за няколко години производството е намаляло над 10 пъти. В момента под 10% от обработваемата земя в България се използва за отглеждане на плодове и зеленчуци.
- Това ли е най-тежката година за сектора?
Да, и основната причина са новите регулации. В момента едно предприятие е подложено на толкова проверки и изисквания, че повече време отделяме да отговаряме на бюрократични изисквания, отколкото да си вършим основната работа.
Стигнали сме дотам, че в моята фирма съм създал специален отдел само за посрещане на проверяващи – Агенция по храните, Инспекция по труда, Пожарна, НАП, сертификационни органи… И това струва скъпо – време, пари, енергия.
- Какво мислите за новия Закон за агрохранителната верига?
Това е изключително вреден закон. Създаден е уж да следи пътя „от фермата до трапезата“, но удря най-много нас – преработвателите. Работим с минимални печалби – 3 до 5%, почти никой не достига 10%. А сега трябва да подаваме данни за себестойност, да отговаряме на статистики, да доказваме цени… Това е невъзможно. Вместо да контролират спекулата при търговците, ни товарят нас.
- Къде според вас се губи балансът в ценообразуването?
Един синдикален лидер предложи нещо много логично: в магазините до крайната цена на продукта да пише и цената, на която е закупен от веригата. Ако киселите краставички струват 5 лева, да се знае дали веригата ги е купила за 2 лева, например. Така ще видим реалната надценка. Но, разбира се, това никога няма да се случи.
- Каква е нормалната надценка за търговските вериги според вас?
Това е трудно да се каже. Те правят промоции, реклами, но накрая всичко е за сметка на доставчика. Имаме случаи, в които наши продукти се продават с над 200% надценка. Това убива бизнеса ни. Ако държавата иска да направи нещо смислено – нека погледне натам.
- Какво ще се промени за вас с влизането в еврозоната?
Ние не сме против еврозоната. От години работим в евро. Това дори ще улесни част от бизнеса ни – няма да има валутни курсове. Проблемът е в новите регулации, които я съпровождат. От 8 август тази година до 8 август догодина ни е забранено да вдигаме цени без „основателна причина“. А инфлацията не спира – как да оцелеем?
- Смятате ли, че новите проверки могат да доведат до фалити?
Категорично. Законът не предвижда срок за проверка – може да продължи дни, седмици или месеци. А ако едно предприятие спре работа за месец, то фалира. Просто е.
- Какво още ви притеснява в новите законови промени?
Задължават ни да сключваме 6-месечни договори с производителите. Как да стане това в земеделието, където нищо не е сигурно? Не знаеш дали ще падне градушка, каква ще е цената на тока, на горивото, на труда. Селското стопанство е фабрика на открито – абсурдно е да се планира по този начин.
- А наредбата за движение на стоки с висок фискален риск? Как ви засяга?
Засяга ни. Например, всяка покупка на захар подлежи на подаване на декларации. Но абсурдът е, че превозни средства до 3.5 тона и до 5000 лв. стойност са освободени от това задължение. Така сивият сектор си намира вратички и никой не може да го хване. А ние, които работим законно, страдаме.
- Остава ли ви време да мислите за иновации и нови продукти?
Рядко. А това е ключът – да създаваме специфични, по-специфични продукти, с които да спечелим нови пазари. Като например биопродуктите. Но когато го предложим на търговците, често чуваме, че биопродуктите не са оборотни. Те са по-скъпи, но хората трябва да се научат да ги консумират. За съжаление, търговците търсят бързооборотни, евтини продукти с ниска добавена стойност, които лесно се продават и носят печалба. Това е проблем за биопродуктите на българския пазар. Специализираните магазини ги предлагат, но те не достигат до масовия потребител.
- Кои са трите най-спешни мерки, които трябва да се вземат, за да се спаси браншът?
Първо, подкрепа за земеделците, които работят с преработвателни предприятия. Второ, намаляване на административната тежест, за да можем да се концентрираме върху производството и иновациите. И трето, популяризиране и подкрепа на биопродуктите, за да достигнат до по-широк кръг потребители в чужбина.
- Какво бихте казали в заключение?
Ако държавата не осъзнае, че преработвателната индустрия е стратегическа и не инвестира в нея, ще изгубим всичко. Всички досегашни програми, средства и усилия ще останат без резултат. А България ще продължи да внася чужда продукция, докато нашите предприятия затварят врати едно по едно.
