Предизвикателни са летните месеци за тютюнопроизводителите, заяви председателят на Националната асоциация на тютюнопроизводителите и президент на УНИТАБ-Европа
- Господин Филев, какво е положението на полето?
Намираме се в един от най-специфичните за развитието на тютюна сезони. Сега сме в процеса на първа беритба на тютюна. Някои от колегите, които по-късно са разсадили тютюна, в момента окопават, третират с препарати, а където тютюнът е разсаден на поливни площи, извършват поливане.
Юли и август са най-активните месеци за тютюнопроизводството. Те са най-интензивни като мероприятия по тютюна и са най-белязани със знака на предизвикателството от климатична гледна точка.
- Секторът претърпя ли загуби от началото на годината?
Като завод на открито - винаги сме застрашени от природни бедствия. Но като цяло до момента стопанската 2025 година се развива много добре за тютюнопроизводството.
Вече работим с по-модерни технологии и принципи, като водната леха, където разсадът, който отглеждаме за изнасяне на полето, е по-защитен. Пострада тютюнът, който отглеждаме в стандартната леха.
На този етап може да се каже, че тютюнопроизводството се развива при оптимални почвено-климатични условия. Благодарение и на добрите земеделски практики на тютюнопроизводителите, ние сме убедени, че в края на стопанския цикъл ще постигнем желания краен резултат. Дори го пожелавам на цялата тютюнева общност в България - постигане на екстра качество на тютюневата суровина.
- Вече има 9000 регистрирани тютюнопроизводители, цел, която гонехте преди време, за да излезе секторът „на светло“.
Понеже акцентирате върху тази бройка, бих отбелязал, че тютюнопроизводителите от 2025 година са с около 500 повече от предходния стопански цикъл. През 2024 година регистрираните бяха с 600 по-вече от предходния от 2023 година. Това са числата.
Въпреки тази статистика - все повече се наблюдава, че младите поколения не се занимават със земеделие, в това число с растениевъдство, да не говорим с тютюнопроизводство. Защо? Защото това занимание е много трудоемко и младите поколения предпочитат да се занимават с други дейности, а не със земеделие. Това е в ущърб на българското земеделие.
- Какви са новостите, които тласкат бранша напред?
Работим с атрактивни сортове тютюн, правим експерименти по проекти с нови, адаптивни към променящите се климатични условия сортове тютюн. Въвеждаме модерни технологии при отглеждането и реализацията на тютюневата суровина само с една цел – да активираме вниманието на младите поколения към тези производства. Дали ще успеем – не знам. Предстои да видим.
- Как промените при еднодневните трудови договори ще помогнат на сектора за неговото развитие?
Успяхме да постигнем няколко важни неща. Имаме уверението, че ще се елиминират варианти в еднодневните трудови договори да се пише всяка сутрин начало и край на работния ден. Много важно нещо.
Предстои да се въведе дигитализация в това отношение - само с 3 имена и с ЕГН, може би един ден и с пръстов отпечатък, да се легитимира наетият работник и това да е достатъчно за една регистрация. Така тя веднага влиза в базата данни на Министерството на труда и специалната политика. Представете си, когато един арендатор наеме 50-60 до 200 работници на ден за събиране на реколта, какво време е необходимо.
Нямаме време да пишем 200 договора от сутринта до обяд. И докато ги напишем, ние трябва да ги отчитаме. Това беше преди на хартия.
Друго важно нещо, което предложихме и беше прието, е еднодневният трудов договор да не се отнася за прибиране на суровина само от една земеделска култура. До този момент, например, ако от 6 до 10 часа сутринта прибираме тютюн, от 10 до 12 берем кайсии или следобед дойде поръчка за дини, ние за един ден може да приберем реколтата от 3 растения – това се приемаше за нарушение. Сега вече ще се пише в трудовия договор „прибиране на селскостопанска продукция“.
- В съвременна България кои региони се очертаха като най-големи производители на тютюн?
През последните 15 години три региона се обособиха като такива. Това са Източни Родопи - областите Смолян, Пазарджик, Пловдив, Кърджали, Хасково, Ямбол, Стара Загора. Пиринският край с четирите общини в Благоевградска област - Гоце Делчев, Хаджидимово, Гърмен, Сатовча. И цялото Лудогорие - Шумен, Разград, Силистра и Русе.
- Преходната национална помощ помогна ли на стопанствата да се запазят?
Като идеология, преходната национална помощ за сектор „Тютюн“, която е необвързана с производството, беше и си изпълни функциите да даде възможност на тютюнопроизводителите да се преориентират и към други производства.
И по този начин се появиха три потока от тютюнопроизводители.
Някои, които на 100% се преструктурираха към други производства. В това число зърнопроизводство, плодове и зеленчуци, животновъдство, билкопроизводство.
Среден ешелон, който донякъде успя да се преориентира. И създаде интегрирани земеделски стопанства - освен други земеделски култури, продължават да отглеждат и тютюн.
А трети опитаха да потърсят алтернатива на тютюна, но безуспешно, защото за техните региони са характерни плитки и нископродуктивни почви, наклонени терени. Тези земеделци продължиха да се занимават и да изхранват семейството си единствено с тютюнопроизводство.
- Работите ли в посока на удължаване на преходната национална помощ след 2027 година?
Разбира се. Освен че успяхме с много активни действия да участваме в дебата за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз през периода 2023-2027 година, в момента работим по това преходната национална помощ да продължи да бъде като интервенция в следващата ОСП. И не само за сектор „Тютюн“, защото тази интервенция е приложима за още два бранша. Това са „Овце и кози“ и „Биволи и говеда“.
Имаме амбицията да дадем възможност на тези производители, които останаха на тютюневата карта на България, да успеят да го правят в следващия програмен период и да постигнат още няколко елемента:
- Икономически, за да поддържат този стандарт, при който с малки стопанства успяват да изхранват семействата си.
- Социален, за да може на тези работници да им се осигурява сезонно ефективно препитание.
- И демографският елемент, който не трябва да се пренебрегва. Дори трябва да бъде водещ в тези три пера.
Искаме тези тютюнопроизводители да продължат да работят, да живеят в регионите, в които и сега го правят, а не да направят най-лесното - да емигрират или да се премесят в по-големите градове и да спрат да се занимават с тютюнопроизводство.
Интервю на Петя Пенчева
