Гаранционен фонд срещу неблагоприятни климатични събития
- Господин Цеков, налага ли се държавата най-накрая сериозно да се намеси и да даде решения за компенсиране на щети при форсмажорни обстоятелства?
Тази тема я говорим от 15 години. Най-реалното или най-логичното е да бъде създаден Гаранционен фонд. Най-елементарното е попълване чрез Директните плащания - от тях могат да бъдат осигурени средства от порядъка на 40-50 млн. лв. и при всякакви форсмажорни обстоятелства да могат да бъдат компенсирани земеделските производители. Сегашната компенсация покрива около 80% от разходите по технологична карта. Само че един производител цяла година е работил, а ще има покритие 80%. И как ще искаме този човек да се развива.
Това е най-реалното, най-сигурното и най-сериозното решение - Гаранционен фонд. Възможно е той да действа и по друг механизъм. Така или иначе никой министър през годините нямаше волята да осъществи това.
- Толкова ли е трудно тази процедура да бъде направена и повече да не се дискутира подобна тема?
Създаването на механизъм, който да гарантира спокойствието на земеделците, трябва да е задължителна процедура.
Ние вече трябва да свикнем с всички климатични обстоятелства около нас. Всички сме във форсмажор, защото правим земеделие и заради това, че през 12-те месеца на годината винаги има обстоятелства, които могат да те вкарат в тази рамка и почти няма земеделец, който да не е пострадал по някакъв начин. Аз, честно казано, не знам кой и защо не го разрешава този въпрос. Дали от нерешителност, или неспособност, но се вижда, че това никой не го е направил.
- Има ли държави с установени добри практики?
Всяка държава решава своите проблеми, според своите индивидуалности. Това, което знам от колеги е, че имат механизми, с които компенсират на 100% пропаднали площи и пропуснати ползи. Тоест, те дават гарантирана сигурност, че дори и при провалена реколта земеделците ще си запазят доходите. Това става през система за застраховки, които нямат нищо общо с нашите. Там има сериозни застрахователни компании, които носят истински реални рискове, докато в България застрахователите са силни и убедителни докато си получат парите. Когато дойде време за изплащане, дори се стига до водене на дела. Разказаха ми случай, в който земеделец, на който трябвало да му бъдат изплатени 1 млн. и 500 хил. лв. обезщетение, 4 години застрахователната компания се издължавала. Застрахователните компании не поемат рисковете и не изплащат, когато са се случили събитията. Такива са практиките до момента. Търсят повод или механизъм да не изплатят нанесените щети. Така се създаде недоверие към застрахователите. Производителите питат защо да плащат застраховка, след като никой не носи отговорност. Всеизвестен факт е, че при трайните насаждения полиците започват да важат едва след най-невралгичните дати, свързани със замръзи, слани. Тогава започват да застраховат, което само по себе си говори, че те просто не искат да носят отговорност. Има натрупано недоверие, а от друга страна самите застрахователи са некоректни към производителите.
- Вие какво избрахте - „протест“ срещу застраховките или тъкмо обратното - законоустановения ред?
Аз и екипът ми застраховаме градините. Да, няма доверие, но това е законовият пример. Миналата година имахме климатично събитие, при което ни беше изплатен малък процент и след това компенсаторната мярка доплати. Така че, видяхме как работят застрахователите. Така или иначе, аз и екипът ми спазваме общоприетите правила.
Сега действащият компенсаторен механизъм е земеделският производител да има застраховка. Тоест, плаща се на 100% при условие, че има и застрахователна полица. Когато няма полица, на него се изплаща на 30% от това, което е загубил. Сега подпомагане от държавата ще получат земеделци, чиито посеви или насаждения са на 100% унищожени от градушките. За останалите, без застрахователни полици и частично пропаднали площи, загубите ще са за тяхна сметка.
