Италианските производители на земеделска техника гледат към Африка
Фабио Ричи, заместник-генерален директор на FEDERUNACOMA – Италианската федерация на производителите на земеделска техника, споделя своите наблюдения за тенденциите в сектора, иновациите и перспективите пред италианската индустрия.
- Г-н Ричи, какви са тенденциите в производството на земеделска техника в Италия през тази година?
Смятаме, че през 2025 г. ще отбележим лек спад в производството, но това е следствие от общата световна ситуация – геополитическите конфликти, икономическата несигурност и по-ниските цени на земеделските стоки. Въпреки това, очакваме през 2026 г. пазарът да направи обрат и да започне нов растеж. Перспективите са положителни, особено за земеделската техника, тъй като тя е капиталов актив за фермерите. Те трябва да инвестират в нови технологии, за да отговорят на нарастващото глобално търсене на храни и аграрни продукти.
- Какво се случва на световния пазар на земеделска техника?
В момента наблюдаваме известно забавяне, включително и в Индия – единственият пазар, който продължава да расте. През 2025 г. се очаква световните продажби на трактори да достигнат около 2 милиона единици, като половината от тях ще бъдат реализирани само в Индия. Там тракторът е не само земеделска машина, но и средство за транспорт.
Въпреки това, вярваме, че през 2026 г. пазарът отново ще се активизира. Надяваме се също така да се постигне напредък в отношенията между САЩ и Европейския съюз относно митата, тъй като това остава сериозен проблем за производителите на агротехника.
- Какви иновации за средиземноморското земеделие бяха представени на изложението в Бари?
Основните тенденции са свързани с прилагането на нови и усъвършенствани технологии – прецизно земеделие, дигитализация и автоматизация. Все по-често говорим за машини, свързани помежду си, роботизация и изкуствен интелект.
Тези технологии намират приложение в сензорите, компютрите и машините, а също така подпомагат нови агрономически практики – директна сеитба, сеитбообращение, интегрирана борба с вредителите и интеграция между растениевъдството и животновъдството.
Всичко това е нужно, за да опазим природните ресурси – почвата, водата и тяхното плодородие, като ограничим деградацията.
- Тоест, говорим за регенеративно земеделие?
Точно така – регенеративно, консервационно, дори „синьо земеделие“. Но основният двигател е технологията, съчетана с добри агрономически практики и обучение. Все по-често фермерът ще бъде мениджър, който управлява машините си от компютър – не от плажа, разбира се, а от офиса (смее се). Това изисква нови умения, тъй като навлизат автономни машини.
- Готови ли са италианските фермери за тези технологии?
Да, и то благодарение на националните програми за финансиране, които допълват Общата селскостопанска политика на ЕС. Все повече средства се насочват към внедряването на технологии от ново поколение, включително роботи и системи с изкуствен интелект.
Според последно проучване около 7–8% от земеделските площи в Италия вече се управляват с помощта на такива технологии.
- Средиземноморското земеделие се характеризира с малки стопанства. Какви са особеностите му в Италия?
Да, това е типично. Говорим за овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, маслинопроизводство, а също и за зърнени култури и суровини за биогорива.
Средният размер на италианските стопанства е около 9–10 хектара, което е доста по-малко в сравнение с Германия, Франция или България. Затова италианската индустрия е специализирана в технологии за малка и средна механизация – това е и причината да сме световен лидер в този сегмент.
Нашият опит е изключително ценен за страни като Африка, където повечето фермери са дребни производители.
- Африка ли е най-перспективният пазар за италианските производители на агротехника и технологоии?
Определено. Континентът има огромен потенциал – над 200 милиона хектара необработвани земи. Продуктивността е ниска, защото повечето дейности все още се извършват ръчно.
Основното предизвикателство е достъпът до финансиране. Ето защо е важно да се развиват кооперации и сервизни центрове, чрез които фермерите могат да споделят машини или да ги наемат. Това може да се осъществява от държавни структури или частни компании.
Фермер с един хектар земя не може да си позволи европейски трактор, а евтините машини от Далечния изток често се купуват „веднъж в живота“ – без обучение и без следпродажбено обслужване. Това е голям проблем.
- Индийските и турските производители също гледат към Африка, предлагайки по-евтина техника. Как италианците могат да се конкурират с тях?
Нашето послание към африканските фермери е, че земеделската техника е капиталова инвестиция. Ако се изчисли възвръщаемостта, ще се види, че макар първоначалната цена да е по-висока, европейските машини предлагат по-добро качество, надеждност, обучение и сервиз. Това е цялостен пакет, който си струва.
Интервю на Светла Стефанова
