Няма обратна връзка между проблемите във фермите и писането на наредби, твърди председателят на Националната асоциация за развъждане на породите Монбелиард и Симентал
- Г-н Атанасов, как работата в посока селекция и репродукция на животните от двете породи спомага за развитието на фермите?
Селекцията и репродукцията водят до подобряване на продуктивността на животните. Има ферми, които в момента са на близки до средните европейски нива по продуктивност на мляко. Друг е въпросът, че това мляко се изкупува за жълти стотинки, че не се плаща, че има периоди, в които мандрите го отказват, че не се зачита качеството на самото мляко като протеин, като масло. Това са проблеми, които са в цялото говедовъдство.
- Това ли е успешната формула – животните да бъдат под селекционен контрол?
В Западна Европа не всички се занимават със селекция и репродукция. Има така наречените стокови стада. Те си имат своето място, но разликата е в това, че в развитите европейски страни фермерите, които се занимават с развъждане и селекция, са голям процент, не както в България. Ще ви дам пример с Монбелиард - над 50 процента от популацията й във Франция е под селекционен контрол. В Австрия са близо 60 процента със Симентал. Но във Франция селекционният контрол се осъществява върху популация от над 600 000 животни, а в България са сто пъти по-малко.
- Как да станем конкурентни на фермерите от тези държави?
Пътят е само селекцията. Тук работата е много. Трябва да се изпълнява случен план. Да се работи с високопродуктивни бици. Да се спазва технологията на отглеждане. Мениджмънтът във фермата да е добър. Въобще животновъдството трябва да е в кръвта на фермера. Животновъдството за получаване на субсидии не води до добри резултати. Аз не съм против субсидиите. Те трябва да бъдат получавани, защото сме на един и същи европейски пазар, но не трябва да бъдат фикс идея. Фикс идея трябва да бъде увеличаване на производството, задоволяване на животните с качествена храна, добър мениджмънт и резултатът трябва да бъде по-добър.
- В тази генетика инвестицията е много голяма, а цената на млякото - много ниска. Каква е тогава мотивацията да бъдат отглеждани такива животни?
Всичко е въпрос на калкулация. Има фермери, които дори и в такава ситуация са на печалба. Има огромна разлика между едно животно, което е дало 3.5 това мляко и такова, което е дало 8-10 тона.
Една ферма, която се стреми към 9 тона средна лактация, трябва да получава по 30 литра на ден от животно, което от своя страна иска правилно и балансирано хранене. Не можеш да имаш хубаво животно без добра храна. Нещо липсва ли във веригата, не се получават нещата.
- Каква подкрепа получавате от държавата?
За държавата да не говорим, защото мога да кажа една единствена думичка „мащеха”. Тази дума обхваща всичко.
- Административната тежест явно не се облекчава. Къде греши администрацията, че пише сложни наредби, трудни за изпълнение?
Тези, които са на бюрото и ги пишат тези наредби, е хубаво да слязат до полето и да видят хората, да поговорят с тях и да видят едно написано действие, прието във вид на наредба, как изглежда на практика. Няма обратна връзка между проблемите във фермите и писането на наредби.
- Идват ли от МЗХ, от РА във фермите?
От РА ходят по фермите, когато се извършват проверки. От МЗХ ходят по фермите, когато трябва да се направи реклама на нещо, когато министърът иска да заведе някой гост.
С МЗХ правим онлайн срещи. Всичко се прави формално с цел да се каже, че е било съгласувано с бранша.
- Откъде взимате разплодници?
Ползваме замразен семенен материал от Франция, Германия и Австрия.
-Тези, които отглеждат такива животни, получават ли адекватно подпомагане?
Разликата в подпомагането на стоковото животно и това, което е под селекционен контрол, е около 140-150 лева, което е нищо.
- Колко от фермите са затворили цикъла на производство?
Все повече стават и все повече искат да станат, защото им писна да се занимават с мандри в България. Ако бъде приет Закон за кооперативите, какъвто има в Испания и Франция, много ще бъдат хората, които ще затворят цикъла, защото ще обединят усилията си в преработка и реализация на сурово мляко.
- В какви направления се отглеждат двете породи у нас?
При Симентала има няколко стада, които се гледат за месо, 80 процента са за мляко, само че ще отбележа нещо важно нещо. Преди няколко години в България беше създадена породата млечен Симентал само на книга, административно. Въпреки всичките опити на развъдната организация породата да се казва Симентал, която е комбинирана порода, до момента не мога да го променя това нещо, защото не срещам разбиране.
Примерно, идват животни внос от Австрия със зоотехнически сертификат, че това е Симентал и ние в България го правим млечен Симентал, защото така са направени документите за породата и подпомагането. Имало месодаен, имало и млечен Симентал. Няма такова нещо. Симентал е една порода, която се използва в две направления - месодайно и млечно направление.
Във всяка една наредба е вкарана тази думичка млечен Симентал. Примерно, телето се ражда Симентал. Когато влезе в развъдната програма, аз трябва да го направя млечен Симентал, защото се подпомага млечен Симентал. Т.е. фермерът трябва да му смени паспорта. И всичко това благодарение на един известен зам.-министър, който преди 10 години реши, че в България има порода млечен Симентал.
- Кой е той?
Цветан Димитров се казва.
Интервю на Диана Александрова
