Пашуването в националните паркове ще бъде ограничено, а мярката „Пасторализъм“ ще отпадне, казва бившият министър на МОСВ
- Животновъди казват, че животните им остават без паша. Този проблем ще доведе до затваряне на ферми. Какво е становището на МОСВ, което също има отношение към проблема?
Министерството на околната среда и водите през последните две години е доста затворено и няма активен диалог с обществеността, както и с тези, които имат пряка зависимост с пашуването в националните паркове. Там има един конфликт, който е от доста време за това, че МОСВ като принципал на националните паркове би трябвало да опазва биоразнообразието в тях.
Преди десетина години тръгна мярката „Пасторализъм“, която насърчава пашуването в националните паркове, като по този начин решава въпроса и с пашата за животновъди, които през летните месеци не могат да имат паша заради все по-горещите вълни, изсушаването, преизсушаването на почвата и от липсата на достатъчно хранителна база, но това започна да се превръща в проблем за самите национални паркове, които все пак имат най-строгата защита като публична държавна територия и за тях приоритет е опазването на околната среда, заради което се преразглежда тази мярка. Има становище, че плавно трябва да се ограничи пашуването в националните паркове, а за онези животновъди, които няма къде да пашуват през летните месеци, трябва да търсят други терени извън националните паркове, където няма толкова строга защита.
Проблемът на животновъдите е по-скоро в осигуряването на достатъчно фураж и в тази посока трябва да работим, а не да смятаме, че единственият начин за осигуряване на храна на животните е чрез националните паркове. Това може да се случва в други терени, които са пак държавна собственост, в природните паркове има такива зони. Голяма част от горите, които вече не са с функцията на гори, имат пространства за пашуване.
Оказа се, че МЗХ не е изпълнило своя ангажимент да уведоми земеделските производители, които ползват тази мярка „Пасторализъм“, че тя плавно ще отпада и те трябва да се подготвят за алтернативен сценарий.
- Къде е топката в момента за решаването на проблема с пашуването - в МОСВ или МЗХ?
Категорично топката е в МЗХ и те трябва да намерят алтернативни начини за подпомагане и за търсене на решения за изхранването на животните на животновъди, които през летните месеци нямат паша.
- Какви са решенията?
Трябва да се потърсят варианти с териториите, които се стопанисват от МЗХ. Такива се природните паркове. Те са повече дори от националните паркове. Част от тях са неподходящи за паша, но някои са подходящи за паша и трябва да се търсят възможности там на първо място. Говоря за Врачански Балкан, Рилски манастир, Беласица и други природни паркове, където няма такива ограничения.
На второ място, трябва да търсим реформа в самия начин на подпомагане и как да се осигурява прехрана за животните. Това може да стане чрез стимулиране, когато има твърде много паша - да се съхранява това сено и фуражи. Не на последно място искам да ви кажа, че една голяма част от сламата в България отива за изгаряне в ТЕЦ-овете вместо да отива за храна на животните и ние трябва да си отговорим на този въпрос защо една голяма част от сламата отива за енергетика, а не за животновъдство.
- Защо?
Защото, когато се изгаря слама, собствениците на ТЕЦ-овете не заплащат въглеродни емисии. Те си позволяват да изгарят повече отколкото имат по квота като част от техните комплексни разрешителни, пак поради същата причина, за да не заплащат квоти за емисии.
Интервю на Диана Александрова
