Наличието на „виртуални животни“ е практика, свързана с действия на чиновници, а не на реалните фермери, твърди председателят на „Обединени български животновъди“
- Каква е ситуацията в сектора на животновъдството към момента?
За съжаление, въпреки усилията на бранша и на министър Тахов, който спечели уважението на работещите хора в България, ситуацията в животновъдството остава тежка. Особено тревожно е положението в млечното животновъдство – ежедневно губим ферми.
Освен това, в страната бяха допуснати заразни заболявания по животните, което води до ограничения и забрани, нанасяйки сериозни щети на сектора.
- Какво се случва с фермата във Велинград, където беше открито огнище на чума по дребните преживни животни?
Според европейските регулации, мерките срещу подобни заболявания включват евтаназия на засегнатите животни. Въпросът е дали това е най-доброто решение в ситуация, в която броят на животните у нас драстично намалява.
Държавата и контролните органи трябва да преценят внимателно как да действат – дали евтаназията е единственият вариант, или може да се търси решение чрез ваксинация.
- Очакват ли се санкции от Европейската комисия заради огнището във Велинград?
Засега няма наложени санкции, но е възможно да последват. Ограничаването на пазарите също е сериозен проблем, тъй като, макар и с не особено голямо производство, България все пак изнася определени количества продукция.
Важно е държавата да защити сектора и да се подготви за евентуални последици от ситуацията.
- Все още ли стои на дневен ред проблемът с „виртуалните животни“?
Да, този проблем продължава да съществува. Въпреки че „Обединени български животновъди“ не подкрепяме подобни практики, те са факт и често са свързани с действия на чиновници, а не на реалните фермери.
Не може един истински производител да си позволи да поддържа „виртуални животни“ без съдействие от някого в системата. Затова трябва да се промени механизмът на идентификация и контрол.
- Как може да се подобри пазарната реализация на продукцията?
Животновъдите у нас често работят на загуба или при минимална печалба. Проблемът е, че не ние определяме цените – те се диктуват от прекупвачи и търговци.
Секторът настоява за въвеждане на минимални изкупни цени, които да гарантират, че суровото мляко и месото няма да се изкупуват на нереално ниски цени. В момента литър качествено сурово мляко се изкупува за 80 стотинки до 1 лев, а в магазините цената му достига 3,50 лв. Това е неприемливо.
Министър Тахов работи по законопроект, който би могъл да промени тази ситуация, и ние активно участваме в този процес.
- Кооперирането ли е пътят към по-добра реализация на пазара?
Кооперирането в България все още е трудно. Политиците го препоръчват, но практиката показва, че много от създадените групи на производители не работят ефективно.
Основният проблем е бюрокрацията – фермерите са претоварени с документация, което прави процеса тежък и неефективен. Докато административните изисквания не бъдат облекчени, кооперирането няма да бъде масово предпочитан модел.
- Защо земеделският бранш е разединен?
Въпреки че работим за обединение, има разногласия в сектора. В рамките на Българската агрохранителна камара успяхме да съберем 90% от представителите на земеделския сектор, но има и група, която предпочете да се отдели.
Нашият принцип е, че браншовите организации трябва да се ръководят от хора, които реално познават сектора – фермери, животновъди, преработватели. Само така можем ефективно да защитаваме интересите си.
- Имат ли път една към друга двете аграрни камари – Българска аграрна камара и Българска агрохранителна камара?
За нас е важно обединението на бранша. Факт е, че ние, като Българска агрохранителна камара, сме първи в този формат, а другата камара се появи впоследствие.
Винаги сме били отворени за диалог и ще продължим да работим за защитата на българското животновъдство и земеделие.
Интервю на Анета Божидарова
