Най-сериозното предизвикателство е непрекъснато променящата се нормативна уредба, твърди Петя Петкова, изпълнителен директор на Съюза на птицевъдите в България
- Какви са тенденциите в сектора на птицевъдството към момента?
В момента перспективите са положителни по отношение на пазарния дял. Колегите, които бяха засегнати от инфлуенцата по птиците през последните две години, успяха да възстановят производството. За съжаление и тази година има засегнати ферми, което е очаквано, предвид сезонността на заболяването.
Само преди две седмици беше засегната птицеферма в нов регион – област Бургас, който до момента беше благоприятен за индустриалното птицевъдство. Фермата е с много високо ниво на биосигурност, но поради географското ѝ разположение и близостта до миграционни пътища на диви птици, най-вероятно причината за заразата е пренос от дивата природа.
- Какви са мерките за превенция и контрол?
Основният фокус е върху биосигурността. Работим усилено с нашите членове за повишаване на квалификацията им, като ги запознаваме с най-новите европейски и международни практики. През септември ще организираме мащабна конференция, посветена на иновациите в сектора, включително мерките за превенция и биосигурност.
- Какви иновации навлизат в сектора?
Изкуственият интелект навлиза все по-сериозно. Въвеждат се роботи за управление на микроклимата във фермите, автоматизация в пакетиращи центрове и кланици, както и дигитални решения, които облекчават административната работа. Инструментите са много и различни, а нашата роля е да информираме фермерите и да ги подпомагаме в прилагането им.
- Какви са най-честите предизвикателства пред птицевъдите?
Най-сериозното предизвикателство е непрекъснато променящата се нормативна уредба. Наскоро на ниво ЕС започна нова дискусия относно забраната за отглеждане на животни в клетки – не само птици, но и други видове. България трябва да защити позицията на птицевъди, свиневъди и производители на едри преживни животни. Ако това не се случи, българският потребител може да се изправи пред риск от продоволствена несигурност.
- Каква е ролята на държавата?
Имаме постоянен диалог с институциите по отношение на законодателството. Възползваме се и от държавна помощ, особено при мерки, свързани със здравето на птиците, които доказаха своята ефективност.
- Какви са вашите притеснения по отношение на проекта за Закон за агрохранителната верига?
Още при представянето му изразихме становище, че проектозаконът не отразява спецификите на отделните сектори. Индустриалното птицевъдство има затворен цикъл, с взаимно свързани предприятия, а също така и специфични форми като отглеждане на ишлеме. Ако законът бъде приет в този му вид, той ще създаде огромна административна тежест и практически ще бъде неприложим за нашия бранш.
- Усеща ли се влияние от геополитическите кризи?
Разбира се. Вносът от Украйна е осезаем, тъй като това е страна с развито птицевъдство. Продукцията им не може да бъде консумирана изцяло на местния пазар и се изнася към ЕС. Макар да има квоти, те са високи и оказват сериозно въздействие върху вътрешните пазари на страните-членки, включително България.
- Има ли внос на яйца в България?
На този етап пазарът на яйца е доминиран от български производители. При птичето месо обаче – особено замразеното – има значителен внос, включително от Украйна.
- Какво трябва да се направи за контрола върху качеството?
Законодателството на ЕС в областта на храните е много ясно. Всеки бизнес-оператор, включително вносителите, трябва да спазва правилата. Ако това се прави стриктно, можем да гарантираме качествена и безопасна продукция за българския потребител.
- Колко членове има вашата асоциация?
С гордост можем да кажем, че представляваме около 90% от птицевъдите в страната. Продължаваме да се разрастваме и да привличаме нови членове, което ни вдъхновява да работим още по-активно за сектора.
