Защо Гени и Пенка Титови отчитат под 10% смъртност в своя пчелин
- Със сигурност помните образцовия пчелин на Гени и Пенка Титови от Ръжево Конаре, които отглеждат своите пчелни семейства с любов и всеотдайност. Каква е картината в стопанството две години по-късно?
Отчитате ли висока смъртност при пчелите, подобно на ваши колеги от цялата страна?
Тази година при мен от 165 пчелни семейства, които бях зазимил, имам 4 загинали семейства. Мисля, че това е съвсем в т. нар. норми до 10%, което само по себе си говори, че съм успял да се справя с тежката година. Първото, основно нещо, което направих е, когато забелязах, че страшно малък принос на прашец има в пчелните семейства, тогава започнах да им подавам това, от което имат нужда.
Само със сироп и храни за подсилване на семейството за зимата не става работата. Вече две години ползвам лицензиран препарат, който според мен е на топ ниво и това си оказва влияние. Не ползвам нелицензирани препарати, което доста колеги правят.
Да, наистина по-скъпи са лицензираните препарати, но пък на мен ми се струва, че едно пчелно семейство, ако е загинало през зимата, струва много повече, отколкото да се купи един препарат. Моят съвет към колегите е да не си правят експерименти, защото това излиза скъпо – загуба на пчелни семейства.“
- Проблем ли остават нерегистрираните пчелини?
В нашия район има доста хоби пчелари - с по 5, по 10, до 20 кошера, те не са регистрирани, но успяхме да направим така, че да третираме всички по едно и също време. И при нас тук, в Ръжево Конарие, нямаме тази висока смъртност. Навсякъде по селата има поне по десетина души, които не са регистрирани. Оставяме това, че закона задължава тези колеги да се регистрират.
Те се притесняват най-вече от това, че трябва да плащат някакви данъци. А в същото време, ако има някакви заболявания, тях ветеринарите не ги търсят, защото те не са регистрирани.
Като се видим на пазара, основно питам колегите как си сменят майките? Купуват ли? Какво правят? Сами ли си ги произвеждат? Основният отговор, който получавам е: Ами те, пчелите се оправят сами.
Е, да де, те се оправят сами, но донякъде. Да не изнасям сега лекция за пчеларството, защото надълго и нашироко може да се коментира. И друго, което ми прави впечатление, е, че искат съвет, а накрая всеки си прави каквото си знае. И напролет пак им измрели пчелите.
- В този смисъл, нужно ли е повече обучение за пчеларите?
Трябва да има повече обучения на пчеларите и да не сме толкова вироглави, според мен. Да не симислим, че ние всичко знаем, че ние всичко можем. Тази година 4 или 5 пъти съм посещавал обучения, но гледам – до 10 пчелари идват. Не искат да учат, смятат, че всичко знаят и че ще го научат от интернет.
- Защо смятате да намалите наполовина броя на пчелните семейства?
Не знам при колегите как е, но при мен е просто работа на корем.
А пък в магазините няма нищо, лоши години откъм паша. Да се надяваме, както казваше един мой приятел: „Ние сме силни второто полувреме. Ама то пък много бързо свършва.
Ще намаляваме пчелните семейства, понеже реализацията буквално е подигравка с изкупната цена на меда. Това е едната причина. Другата е, че вече искаме малко по-спокойно да заживеем.
- Къде реализирате меда и на каква цена?
Меда си го реализирам основно на общинските пазари, в дружеството правим изложения, продаваме директно и от пчелина.
Много клиенти имаме, но четири поредни години нямаме никакво вдигане на цената на който и да е пчелен продукт. А доколкото забелязвам, някои от колегите вече започнаха да свалят и те цената. Просто няма аналог на това, което се случва в държавата.
- Участвате ли по пчеларските интервенции?
Тази година участвам с доста неща - помпа за мед, 50 броя капаци подменям, понеже градушката преди 2 години ги унищожи. Те ми бяха алуминиеви. Сега взимам ламарина, която е поцинкована. Малко по-тежки стават капаците, но по-дълго време ще държат. И пробите за мед, и лекарствата – и по тях кандидатствам. Мисля, че е напълно достатъчно.
- Каква е причината, според Вас, толкова малко пчелари да кандидатстват?
Това, което чувам от колеги, които са участвали по другите програми, за тях бюрокрацията е доста голяма. Тоест, при една евентуална смъртност, както се получи през тази година, те се страхуват да не връщат пари. Проверки, срокове – все утежняващи процедури. А пчелата е живо същество, всичко може да се случи.
Пчеларството не е печалбарство, категорични със стопаните от Ръжево Конаре Гени и Пенка Титови. Пчеларството е всеотдаен труд и уважение към труда на пчелите. Климатичните промени са най-голямото предизвикателство. Затова трябва основно да се обръща внимание на пчелните семейства, на заболяванията и да не се подхожда към пчелите обирджийски, казват Титови.
Пенка е все така лъчезарна и посреща екипа ни с радост. Бързо отвежда оператора Георги Манолов, за да снима нещо специално - рояк. Любов към пчелите – това е философията на Пенка Титова: „Трябва да се грижим за пчелите, трябва да гледаме биологията им, как се развива семейството, какво имаме около нас като природна даденост, като нектароотделяне, прашецът. Не е необходимо хиляди да са, по-добре да са 50 пчелни семейства, но да се отгледат както трябва“.
Климатичните аномалии се превръщат в основно предизвикателство за българските пчелари. Това налага основна промяна на подхода при отглеждането на пчелните семейства. По този повод Гени Титов коментира: „Ние на климата не можем да влияем. Пчелните семейства трябва да се наблюдават и то изкъсо. Не може едно пчелно семейство да го провериш сега и два месеца да го забравиш. Защото тези два месеца може да се окажат фатални за него. Пчелните семейства искат отглеждане, вместо гледане. Искат уважение, а не обирджийство. Никога ни трябва да гоним максимума от пчелите, а да взимаме онова, което им остава.“
Гледайте предаването „Пчелините на България“
Репортаж на Анета Божидарова
