Ивайло Гълъбов: „Разходите растат, решенията се бавят, а фермерите носят цялата тежест. ЕС трябва да мисли в интерес на всички заинтересовани страни.“
- Г-н Гълъбов, в последната седмица се появиха видеоматериали и снимки, заснети под прикритие в българска ферма, които разкриват недобри условия за отглеждане на кокошки носачки, като част от мащабно глобално разследване в множество ферми в Европа. Има ли връзка с факта, че темата за клетъчното отглеждане отново е на дневен ред?
Истината е, че никой, дори хипотетично, не смее да допусне подобна връзка. Но фактите са си факти — в 37 държави се водят подобни разследвания. Разпространиха се шокиращи видеа, част от които са заснети в България, а други — в различни европейски държави.
Целта изглежда е да се атакува клетъчното отглеждане на кокошки. Интересното е, че вероятно кадрите са заснети със съдействието на работник във фермата, чийто основни задължения всъщност включват именно онова, което е представено във видеото като „несвършено“.
Това буди сериозно безпокойство и подсказва тенденциозност в разпространението на тези материали. Не вярвам, че Европейската комисия взима решенията си на база на подобни кадри. Но решението, взето вчера, е тревожно: връща се темата за клетъчното отглеждане на всички животни в дневния ред на Европейския парламент.
Конкретно за нас най-притеснително е отглеждането на кокошки носачки в уголемени клетки. Също така — и практиката за омъртвяване на мъжките пилета от яйценосно направление. Има алтернативни технологии, което е радващо, но те все още са на изключително висока цена.
Оборудването, нужно за прилагане на тези технологии, не се продава — може само да се наеме. Това създава сериозни проблеми, които към момента нямат реално решение. Трябва първо да се направи пълна оценка на въздействието и да се даде разумен гратисен период.
В крайна сметка, решението е в ръцете на Европейския парламент. Но каквото и да е то, цената ще платим ние — потребителите и гражданите на ЕС.
- В обозримо бъдеще възможно ли е реално преминаване към ферми без клетки?
В момента няма законово ограничение за използване на уголемени клетки в ЕС. Но големите търговски вериги в Съюза още през миналата година предупредиха всички свои доставчици — фермери и дистрибутори — че от 1 януари 2026 г. няма да изкупуват яйца от клетки или с код 3.
Притеснителен е и фактът, че няма яснота за това колко дълго може да се използва едно технологично решение. През 2012 г., като кандидат-член на ЕС, България извади от експлоатация конвенционалните клетки. За кратък период — около 4 години — преоборудвахме изцяло птицефермите си. Но днес дори не успяваме да използваме половината от експлоатационния срок на това оборудване.
Ако тенденцията продължи, може би ще станем свидетели на закон, който ще ни задължи да сменяме оборудването на всеки 5 години — както е модерно в автомобилната индустрия. Това би било шокиращо. От една страна ще се отрази на цената на продукцията, а от друга — ще отблъсне сериозно инвеститорите в сектора.
- Можем ли да кажем приблизително колко би струвало ново преоборудване?
Цената на оборудването расте постоянно — по обективни причини. Но се наблюдава още една тенденция: от износители на високи технологии, европейските държави се превръщат във вносители, най-вече от Китай. Това допълнително ще повиши цената на оборудването и ще се отрази на крайната цена на продукцията.
Преди три години ЕС беше сред водещите износители на птицевъдни продукти. Днес обаче внасяме. Например Украйна получи достъп до пазара и обемът на вноса оттам е значителен.
- Да, виждаме и проблемите в САЩ с птичия грип...
Птичият грип е сериозен проблем в целия свят. Но в ЕС нямаме устойчиво решение. Във Франция например се прилага ваксина при водоплаващите, и това донякъде успокои ситуацията. Там трябва да търсим добри практики.
За съжаление, в България не сме готови да приложим френския модел. Има неразбиране както от страна на фермерите, така и на администрацията. Необходимо е всички заинтересовани страни да работим заедно, в една посока, за да намерим устойчиви решения.
- Казвате, че нямаме готовност за ваксинацията. Какво точно имате предвид?
Френският модел е сложен, но добре го познаваме. Там държавата пое голяма част от разходите на фермерите: за мониторинг на ефекта, за самата апликация на ваксината и, разбира се, за самата ваксина. У нас предложихме поне разходите за апликация да бъдат поети от държавата, тъй като те са изключително високи. В момента фермерите покриват сами всички ваксинации и се очаква да ги прилагат по правилен начин.
Останалите разходи също са сериозни. На този етап нямаме готово решение, за да стартираме масова ваксинация. Допълнително има неясноти относно продукцията от ваксинирани птици. Франция, като основен консуматор, не среща проблем. Но ние изнасяме и за други пазари, където може да има ограничения.
Въпреки че законът позволява свободна търговия, всяка страна има право да въведе свои специфични изисквания.
