Албена Симеонова: Цените на продукцията ни често са същите като преди 10 години, но разходите за труд и осигуровки са скочили значително
В сектора на биологичното производство предстоят важни промени след 2027 г. Биологичното животновъдство, досега финансирано по Първи стълб, ще бъде преместено във Втори стълб на Общата селскостопанска политика. Най-голямата асоциация на биопроизводителите у нас подкрепя решението. „Приветстваме всяко развитие на биологичното производство, особено в животновъдството, което е изключително трудоемко“, коментира Албена Симеонова, председател на Българска асоциация Биопродукти.
Очаква се животновъдите да кандидатстват на общо основание, както всички останали производители. Все още не са ясни ставките и дали те ще зависят от броя на животинските единици. Пасищата в страната, свързани с този тип производство, са около 70 хиляди хектара.
От асоциацията предлагат да се задели целеви бюджет по интервенциите за инвестиции в земеделски стопанства и преработка, напомняйки, че в предишния програмен период подобен подход е довел до сериозна подкрепа за биопроизводителите, като субсидията е достигала 75%.
Износ, евро и тежка година за овощарите
По-голямата част от българските биопродукти се изнасят, което прави сектора силно зависим от еврото. Влизането на страната ни в еврозоната се оценява положително от бранша.
За овощарите обаче 2024 г. беше изпитание – измръзвания, последвани от градушки, доведоха до значителни загуби. Мнозина все още очакват компенсации. Проблемът е, че при заявена обвързана подкрепа се изисква доказана реализация на продукция, което в условията на щети е трудно постижимо.
Административни трудности
Сред честите проблеми биопроизводителите посочват забавени плащания заради липсващи документи или грешки в биорегистъра. Въпреки това, благодарение на добрата комуникация между браншовата организация и Фонд „Земеделие“ много от тези казуси намират решение.
Работна ръка и разходи
Улеснената процедура за еднодневни трудови договори е стъпка напред, но високите осигуровки за работници и земеделски производители остават сериозно бреме. „Цените на продукцията ни често са същите като преди 10 години, но разходите за труд и осигуровки са скочили значително“, сподели още Симеонова.
Тежка ситуация в лозаро-винарството
Лозаро-винарският бранш е сред най-затруднените. Липсата на ефективна политика за популяризиране на българските вина и силната конкуренция от вносни продукти поставят производителите в неблагоприятна позиция. „В други страни, като Хърватия, местните вина имат предимство. У нас пазарът е залят с евтин внос“, казват от асоциацията.
Цени и разходи
Изкупните цени на гроздето през миналата година са били 1,50 лв. за бяло и 1,20 лв. за червено. Очакванията са за повишение тази година заради скока в разходите, включително почти двойно по-високи надници.
Наука и партньорства
Браншът работи активно с научни институти у нас. През септември се планира форум, посветен на посадъчния и посевния материал, с участие на научни звена и цел да се представят български сортове за сертифициране.
Събития и фермерски пазари
В края на септември, в рамките на инициативата на Международната федерация на биоземеделските движения, ще се проведе Седмица на биологичното производство. Обмисля се голям празник на биоземеделието, като сред възможните локации е Ботаническата градина в Балчик.
Фермерските пазари пред Министерството на земеделието продължават всяка сряда, като все повече сертифицирани биопроизводители представят продукцията си директно на потребителите.
Призивът към потребителите остава непроменен: „Изберете българския биопродукт – вкусен, здравословен, щадящ околната среда и осигуряващ заетост.“