В Европа горите отдавна се стопанисват с високомеханизирани машини, а не със стари военни камиони
България се слави със зеленото си горско богатство. Около 39% от територията на нашата страна заемат горите. Поддържането им в добро здравословно състояние се извършва с научнообосновани лесовъдски намеси – различни видове сечи. Дърводобивът е традиционен и древен занаят, някои учени свързват появата на съвременния човек с овладяване на огъня и използването на дървесината. В страната ни дърводобивът е сред традиционните отрасли, през миналия век България е била сред водещите в технологично отношение с внедряването на въжени линии, трактори и различни горски системи. През годините на прехода голяма част от оборудването беше приватизирано и унищожено. Достигна се до такава ситуация, че добивът на дървесина се превърна в изключително тежка дейност, свързана с много ръчни операции, освен това се използват неспециализирани машини – обикновено стари военни камиони. По този начин се нанасят сериозни поражения върху пътищата и оставащия дървостой, обикновено всичко това се извършва от недобре образован и обучен персонал, при ниска култура на ползване. Както след война - така определят състоянието на гората след подобен вид сеч.
Как обаче да променим ситуацията? Ако искаме здрави гори, ние трябва да ги стопанисваме добре. Решението е да се използват съвременните специализирани машини. Така вместо оръжие, ще използваме скалпел. Механизирано се извършва 90% от добива на дървесина в запада Европа, сочи проучване на University of Eastern Finland.
В интерес на истината у нас вече има фирми, които работят такива машини, но ограничено, поради нормативната база. Добър пример е фирма с трима служители, която успява да добива годишно около 15 000 куб.м. Собственикът Ивайло Петров е и оператор на харвестър – машината, която поваля, кастри и разкройва дървесината. Работният ден за него започва в 04,30 ч. Преминал е обучение за оператори във Финландия, както и в БАН при проф. Глушков. По образование е техник лесовъд. Споделя, че е работата е неговото вдъхновение, за него най-важно е в какво състояние оставя гората след себе си. До скоро баща му е бил оператор на форвардер (машината, която извозва добитата дървесина), а след пенсионирането му я управлява негов приятел.
Какви са основните предимства на модерния механизиран дърводобив? Осигуряват безопасна работна среда и са високопроизводителни. Ако операторът е добре обучен, не се наблюдават поражения върху оставащия дървостой и се позволява качествено изпълнение на предвидените мероприятия. Освен това имат ниски експлоатационни и производствени разходи. И не на последно място, елиминира се незаконният добив, защото всички операции от машината се записват.
Според ново изследване на учени в Германия, за най-ефективна борба с корояд-типограф може да се приеме използването на харвестъри. Става въпрос за този малък бръмбар, който нападна смърчовите гори във Витоша и в последствие унищожи биосферен резерват Бистришко бранище. Също така извеждането на регулярни сечи превръща гората в по-устойчива на пожари, което е от изключително значение в днешната ситуация. Да не забравяме, че миналата година България беше сред най-засегнатите страни в Европа, а в момента в Канада бушуват пожари, димът от които е покрил 1/3 от САЩ и вече достигна и Европа.
Разбира се, за да се механизира дърводобивът, следва да се направят сериозни инвестиции. Цената на една система за машинен дърводобив харвестър/форвардер е значителна. Освен това се изискват добре обучени и отговорни оператори. Важно е да се осигури и регулярен контрол по изпълнението, както и наличие на подходяща горска инфраструктура.
Основен фактор за развитието на дърводобива у нас е да имаме последователна държавна политика. Министерство на земеделието и храните стартира плахи опити за подкрепа на сектора. На повечето здравомислещи хора е ясно, че за да имаме здрави гори, трябва да се използват най-новите постижения на науката и технологиите. В името на опазването на зеленото богатство на България, а и за развитие на индустрията, е от изключително значение българският дърводобив да влезе в 21 век.