В този период е особено важно да се води активна и непрекъсната борба с хищниците, които представляват сериозна заплаха за младото поколение
Навлизаме в най-важния етап от годишния жизнен цикъл на дивата природа – родилния период за всички видове дивеч. Това е време, в което се изграждат бъдещите запаси и се съхранява биологичното разнообразие. От средата на февруари до края на май дивечовите популации се намират в изключително уязвима и рискова фаза, от която зависи тяхното бъдещо оцеляване.
Специализираната литература по дивечознание разкрива много интересни факти за този естествен, но същевременно критичен процес. От своя страна, ловците – благодарение на дългогодишни наблюдения и опит – също притежават ценни знания за особеностите на размножителния период. Всеки вид дивеч има генетично заложени инстинкти за подготовка и реакция на потенциалните рискове пред новородените. Природата е създала сложна система от механизми, които целят запазването на потомството – от укриване и мимикрия до жертвоготовност на майката при опасност.
Свинята-майка – храбра защитничка
Дивата свиня проявява изключителна интуиция и внимание в последните дни от бременността. Тя избира скрити и защитени места, които превръща в „родилно отделение“, постлано с суха трева, листа и клони. Първата седмица след опрасването е особено критична – майката почти не се отделя от малките, а хранителната ѝ, силно калорична кърма осигурява бързото им укрепване. Уникалното им ивичесто оцветяване действа като естествена маскировка.
При всяка заплаха, дори минимална, свинята-майка става свиреп защитник и без колебание атакува натрапника. След първата седмица малките вече могат да следват майка си, водени от нюансите на нейното грухтене – своеобразен „език“ от сигнали за поведение и безопасност.
Сърната – тиха героиня на гората
Сърната и нейните малки често стават обект на атаки от хищници – скитащи кучета, лисици, чакали, вълци и дори орли. За да ги защити, природата е дарила сърната с друга стратегия – тя крие новородените в гъсталаци, а при наближаване на опасност съзнателно се показва пред хищника и го отвежда в противоположна посока. След известно време се връща внимателно, сканирайки околността, преди да се доближи до малките отново.
Дивата зайкиня – майка с много изпитания
Може би най-застрашената сред дивечовите майки е дивата зайкиня. През пролетно-летния период тя ражда по няколко пъти – 2, 3, понякога 4. От десет новородени обикновено оцеляват едва две, а останалите падат жертва на хищници. Зайкинята разпръсква малките на разстояние 20–30 метра едно от друго, увеличавайки шансовете за оцеляване.
Любопитен природен феномен е т.нар. „втора майка“ – ако майката загине, друга зайкиня поема грижите за останалите малки, като ги кърми и защитава с пълна отдаденост.
Пернатите – уроци по оцеляване от първия ден
Много от птиците, които се размножават по естествен път, учат своите малки още от излюпването как да се прикриват и да се сливат с околната среда. Яребичетата например, при поява на опасност, се пръскат в различни посоки и се сплескват върху земята по гръб, с изпънати нагоре крачета – маскировка, която трудно се забелязва сред тревите.
Птиците, отглеждани изкуствено във фазанарии и развъдници, притежават само остатъчни рефлекси за самозащита, които не могат да заменят напълно опита, придобит чрез естествено възпитание от родителя.
Раждането и първите дни от живота на дивеча са ключови за възстановяване и поддържане на популациите. Ето защо в този период е особено важно да се води активна и непрекъсната борба с хищниците, които представляват сериозна заплаха за младото поколение. Само така може да бъде гарантирано едно устойчиво и здраво бъдеще на дивата природа.
Източник: https://www.slrb.bg
