Суша, пожари, бракониерство – предизвикателства пред ловната общност у нас
На 9 август ловците в България за пореден път се събраха за дългоочаквания старт на сезона за лов на дребен пернат дивеч. В много райони този ден премина с приповдигнато настроение, празненства и срещи между приятели, за които ловът е традиция, а не просто хоби.
„Както винаги, този момент се очаква с нетърпение – но разбира се, само там, където видът дивеч се среща и има традиция да бъде ловуван“, отбелязва инж. Васил Василев, председател на НЛРС-СЛРБ.
Традиционно откриването е свързано с лов на пъдпъдък, гургулица и гривяк. Различните видове изискват и различен подход, а този август горският бекас и бекасината обикновена все още не са пристигнали активно – техният сезон ще започне по-късно. Ловът се концентрира в интензивните земеделски територии, където за гургулицата са идеални узрелите, но още не ожънати слънчогледови насаждения, а пъдпъдъците се срещат в стърнища и ливади след жътвата.
Пожарите – невидимият враг на дивеча
Това лято обаче носи и своята тъжна сянка – поредица от пожари в различни части на страната. Макар никой да не може да даде точна оценка за броя на загиналите животни, пораженията са далеч отвъд преките жертви. „Унищожаваме местообитанията им – без подслон, без хранителна база, без укритие, животните не могат да се върнат в тези територии,“ обяснява Василев.
Тя разказва за случаи, които оставят дълбок отпечатък – като женска фазанка, намерена загинала върху яйцата си. „Птицата не е напуснала мястото си, за да пази поколението си, и е изгоряла,“ допълва той.
Пожарите засягат не само ловните видове, но и всички обитатели на тези райони – птици, бозайници, влечуги и земноводни.
Ловците – първи в грижата за горите и дивеча след пожарите
Ловците се оказват не просто страстни природозащитници, а и важна част от обществото, която помага активно за възстановяването на горите и дивеча след природни бедствия. „Ние сме най-заинтересованата група – ако местообитанията се възстановят бързо, дивечът ще се върне и популацията му ще бъде устойчива, а ние – ще можем да ловуваме и да ползваме това богатство“, обяснява експертът.
Възстановяването – бавен, но необходим процес
Възстановяването на популациите е задача, която ловните организации поемат ежегодно. В специализирани ферми се отглеждат и разселват над 150 000 дивечови птици – фазан, яребица, пъдпъдък, зеленоглава патица, тракийски кеклик. Това обаче е възможно едва след като природата се възстанови – когато изникне нова растителност и се възвърнат условията за подслон и хранене, което става най-рано след една-две години.
Сушата и земеделските практики – тихите фактори
Първите впечатления от сезона показват и други предизвикателства – сушата и модерните земеделски практики. Дългите периоди без валежи влияят драстично, а химичната обработка на площите унищожава плевелните семена, които някога са били основна част от хранителния спектър на птиците. „Това води до намаляване на хранителната база и влошаване на местообитанията, което неизбежно се отразява на популацията“, коментира Василев.
Така сезонът стартира с емоция, но и с ясно съзнание, че опазването на дивеча изисква не само страст към лова, а и грижа за природата, без която ловът няма бъдеще.
„Не мога да дам точна оценка дали дивечът намалява, но статистиката за отстрела на пъдпъдък през последните години показва плавен спад. Това може да е резултат от по-малко активни ловци, но най-вече от влошените местообитания. Много птици просто не свиват гнезда тук, а продължават миграцията си към по-благоприятни места.“
Колко са активните ловци и как се подготвят новите?
Що се отнася до активните ловци този сезон, точна статистика липсва. Обичайно около 130 хиляди българи подновяват ловните си билети всяка година, но колко от тях реално излизат на лов и колко често – това засега не се следи. „Ако се реализира инициативата на Изпълнителната агенция по горите за електронно разрешително за заловуване, следващите години ще имаме конкретни данни“, казва експертът.
Въвеждането на електронно разрешително обаче зависи от промени в Закона за опазване и залавяне на дивеча, което изисква одобрение от Министерски съвет и Народно събрание. „Не мога да кажа кога точно това ще стане – всичко зависи от законодателния процес.“
Интересен е и фактът, че броят на новите ловци се запазва стабилен – между 4 и 5 хиляди души ежегодно успешно придобиват ловно право след полагане на изпит. През последните години изпитът се провежда частично онлайн, което се оказва предизвикателство за много кандидати. „Тази година малко под 4 хиляди са подали заявка, като около половината са издържали успешно теста и очакваме около 2 хиляди нови ловци да се включат в редиците.“
По отношение на дамите в ловното движение, статистиката показва, че около 2% от ловците са жени – приблизително 6-7 хиляди. Колко от тях обаче практикуват активно лов е отделен въпрос.
Относно трудността на изпита, експертът уточнява: „Може би някои кандидати си мислят, че като платят таксата за курс, ще получат ловно право без усилия. Но електронният изпит осигурява прозрачност и позволява само подготвените да преминат. Това е добър инструмент за отсяване на знанията.“
Опасността от неподготвени ловци и нуждата от дисциплина в горите и полетата
"Много е опасно неподготвени хора, без стабилни знания, да боравят с огнестрелно оръжие в полето или в гората", споделя Василев. Рискът да се допусне грешка при отстрела на животно е сериозен и абсолютно нежелателен. Затова и въведената задължителна подготовка и изпит за ловците се възприемат като важна стъпка в правилната посока. "Ще е нужно време хората да свикнат, да приемат и разберат, че изпитът се полага, когато си подготвен достатъчно добре", добавя той.
"Аз съм израснал в ловно семейство – баща ми, дядо ми и прадядо ми бяха ловци, а аз от най-ранна детска възраст съм вървял с тях. Въпреки това постоянно научавам нови неща", разказва той. По думите му, разнообразният български ландшафт и различните традиции в ловуването налагат постоянна актуализация на знанията. А новите технологии в ловния спорт също изискват да бъдем в крак с времето.
"Моят съвет към младите ловци е да не спират да учат и да търсят нови знания – най-вече в името на безопасността", категоричен е Василев.
Ловът трябва да бъде удоволствие, а не причина за трагедии
За съжаление, статистиката от последния ловен сезон е тревожна. Регистрирани са 15 инцидента с ловно оръжие, от които четири са завършили с фатален край. "Четири човека не се прибраха при семействата си – убити по време на лов от свои колеги или приятели. Това не трябва да се допуска", казва той и допълва, че в последните 18 години единствено сезонът през 2021-а е бил без фатални инциденти.
Той призовава всички ловци да спазват стриктно правилата за безопасност и дисциплината по време на ловните излези. "Ловът трябва да е удоволствие, време сред природата, а не повод за трагедия," казва още той.
Отстрелни норми и бракониерство: Къде е границата?
Що се отнася до отстрелните норми, те са регламентирани в закона и всеки ловец трябва да ги спазва. Нарушенията се санкционират като бракониерство, а то все още съществува в България. "За съжаление бракониерството е скрито и трудно доказуемо, защото се извършва в тъмната част на денонощието, далеч от очите на хората", обяснява експертът.
Често бракониерите са хора без издадено разрешително за лов или ловуват извън разрешените периоди. Един от скандалните случаи през последния сезон бил в района на Златарица, където служители на Изпълнителната агенция по горите заловили група мъже, които посред нощ, след няколко питиета, излезли с оръжия да ловуват.
"Такова поведение е не само незаконно, но и изключително опасно", завършва експертът, призовавайки за повече дисциплина и отговорност сред всички, които се впускат в лова.
Все повече заведения в София и в други градове започват да включват в менюто си ястия с дивечово месо. Това е интересен тренд, но поставя и въпроси – особено когато става дума за месо от елен лопатар. Законът ясно определя периода, в който може да бъде ловуван този вид – от септември до края на януари. След това месото трябва да се съхранява, за да бъде предлагано през цялата година. Но дали наистина се спазват тези правила? Някой ли ходи целогодишно да отстрелва елени, сърни или диви свине, или месото в заведенията се добива по друг начин?
Когато търсенето е голямо, а месото – законно недостъпно през цялата година, се създава предпоставка за бракониерство. Това е проблем, който касае не само природата, но и цялото българско общество.
Както припомнят ловците, ловният сезон има строги правила – и не само за видовете дивеч, но и за часовете на ловуване. За птиците като пъдпъдъка, гургулицата, горския бекас и други – ловният ден започва един час преди изгрев и приключва един час след залез слънце. Това е времето, в което ловецът може да се движи с оръжие и да ловува. След това остава само придвижването до колата, без активен лов.
За хищници и диви свине правилата са по-различни – ловува се и през нощта, но без използването на изкуствена светлина. Използването на фенери, нощни или термални прибори за виждане е строго забранено. В последните години на пазара се появиха много такива устройства, които са леснодостъпни и изкушават ловците да ги използват – но това е нарушение на закона и се счита за бракониерство.
Баланс между мерки и традиции – мисията на инж. Василев
Инж. Василев разказва и за своя трети мандат като лидер на НЛРС-СЛРБ. Той припомня, че вторият му мандат е бил особено труден заради пандемията от COVID-19 и поразиите от африканската чума по свинете, която унищожи голяма част от популацията на дивата свиня – най-желаният ловен обект у нас.
„Това беше огромно предизвикателство – да намеря баланс между държавните мерки и очакванията на ловците“, споделя той. Въпреки трудностите обаче, смята, че процесите вървят в правилната посока и ловците продължават да стопанисват териториите си по традиционния начин.
Запазване на традициите и нови предизвикателства пред ловците
Когато го попитахме за амбициите му в третия мандат, той отговори, че задачите са непрекъснати, а най-голямото предизвикателство предстои именно сега. „Искам да се обърна и към ловците, защото става дума за откриването на сезона за лов на пъдпъдъци и гургулици — два вида, за които Европейската комисия вече обръща сериозно внимание.“
Тези видове са под наблюдение заради значителното намаляване на популациите им в европейски мащаб. За да продължи ловът им, ще се въведат нови правила, които Европейската комисия подготвя в момента. Те ще изискват събиране на обективни данни - например, за броя разплодени двойки, средния брой малки, които оцеляват, както и други популационни показатели.
„Трябва да се правят наблюдения на гнездата, да се събират данни за оцеляването на малките, които напускат гнездото“, обясни той. „На базата на тази информация ще бъдат изготвени адаптивни планове за управление, които ще определят колко пъдпъдъка или гурголици българските ловци ще могат да отстрелват всяка година.“
Колкото по-точни и обективни са данните, толкова по-големи ще бъдат квотите, а ловците ще могат безпроблемно да практикуват хобито си. Но това означава и много по-активно участие от тяхна страна, подчерта експертът.
