Темата ще бъде сред акцентите на AGRITECHNICA 2025
Регенеративното земеделие все по-често се представя като земеделие на бъдещето, поставяйки здравето на почвата в своя център. Целта е да се запазят и стабилизират нейните функции и да се гарантират сигурни добиви дори при все по-променливи климатични условия. Гъвкавата система от методи позволява на фермерите да прилагат както отделни елементи, така и цялостния подход. Поради нарастващото му значение, темата ще бъде сред акцентите на AGRITECHNICA 2025.
Предизвикателствата пред земеделието
Климатичните промени, придружени от по-чести екстремни явления като суши и поройни валежи, силно влияят върху земеползването. В същото време е необходимо да се съхранят природните ресурси, да се намалят емисиите на парникови газове и да се спре загубата на биологично разнообразие. Строгите регулации на ЕС – включително ограничаването на продукти за растителна защита и торове – допълнително тласкат сектора към търсене на нови устойчиви модели.
В този контекст регенеративното земеделие се разглежда като практичен отговор на комплексните предизвикателства, пред които са изправени фермерите.
Какво представлява регенеративното земеделие?
Все още няма единна официална дефиниция. Общоприетите практики обаче включват:
- минимална обработка на почвата,
- постоянна почвена покривка,
- разнообразно сеитбообращение,
- интензивно използване на покривни култури.
Основната цел е да се подобри биологията на почвата и натрупването на хумус, което води до по-устойчива и продуктивна почвена система. Липсата на фиксирана рамка дава свобода на фермерите да внедряват подхода постепенно, адаптирайки го към конкретните условия на стопанството.
Петте основни принципа
Международната практика обобщава регенеративното земеделие в пет ключови принципа:
- Минимално нарушаване на почвата
Намалената обработка предотвратява ерозията, запазва органичните вещества и подобрява структурата. Това повишава водозадържащата способност и позволява по-прецизно спазване на сроковете за сеитба. - Постоянна почвена покривка
Растителните остатъци или живите растения защитават почвата от ерозия и прегряване, намаляват изпарението и подпомагат живота на микро- и макроорганизмите. - Разнообразни сеитбообращения
Широкото разнообразие от култури потиска плевелите, намалява натиска от болести и вредители, изгражда хумус и мобилизира хранителни вещества. Включват се и практики като агролесовъдство и подсеитба. - Живи корени през цялата година
Постоянната растителност подхранва почвената биология и насърчава образуването на хумус. Покривните култури са ключов инструмент за тази цел. - Интегриране на животновъдството
Животните се включват в системата така, че да се затворят хранителните цикли и да се подобри хуманното отношение към тях, като се използват предимно пасищни системи.
Възможности и предизвикателства
Регенеративното земеделие предлага модел, който съчетава производителност, устойчивост и опазване на биоразнообразието. Много фермери го възприемат като инвестиция в бъдещата продуктивност на почвата.
Гъвкавостта на подхода позволява адаптация към различни типове стопанства. Въпреки това, преходът изисква готовност за по-ниски добиви в първите години, инвестиции в нови технологии и допълнителни обучения. Част от тези загуби могат да се компенсират чрез по-ниски разходи за гориво, торове и растителна защита.
Политически и икономически механизми като таксономията на ЕС и Директивата за корпоративна устойчивост (CSRD) могат да стимулират внедряването, тъй като въвеждат стандарти за оценка на устойчиви практики.
Подкрепа на регенеративни практики у нас
Интервенцията „Насърчаване на практики за консервационни обработки за устойчиво управление на почвите“ е включена в Третото изменение на Стратегическия план. Интервенцията има за цел да насърчи устойчивото управление на почвените ресурси и да намали ерозията и деградацията на почвите.
Дейностите ще включват:
- ротация на културите според общи и специфични правила;
- балансирано торене въз основа на почвени проби и анализ;
- минимални почвени обработки и осигуряване на почвена покривка през цялата година;
- редуциране с 20% на минералния азот спрямо обичайните практики.
Сред конкретните изисквания е почвените проби да се вземат преди сеитбата на едногодишните култури – в периода от 1 август на предходната година до 15 май на годината на кандидатстване. Анализите трябва да се извършват в акредитирани лаборатории.
Ако подадените заявления надхвърлят бюджета, ще се прилагат критерии за оценка и подбор. Общият бюджет на интервенцията е 65 млн. евро, с годишно финансиране от 21,6 млн. евро.
Интервенцията ще стартира за първи път през Кампания 2026.
