1. Начало
  2. Новини
  3. Храната – обратен завой от семето до трапезата
  4. Семена на промяната: Може ли органичното земеделие в Европа да оформи бъдещето на храната?

Семена на промяната: Може ли органичното земеделие в Европа да оформи бъдещето на храната?

Органичната храна вече не е нишов продукт, а се радва на масов интерес

 

Изследователи, финансирани от ЕС, работят в различни страни и сектори, за да стимулират органичното земеделие, да подкрепят фермерите и да оформят политики, които да помогнат за постигането на целта 25% от земеделските земи в Европа да са органични до 2030 г., както и за значително увеличаване на органичната аквакултура.

От лате с овесено мляко до органично отглеждани плодове и зеленчуци на местния пазар – органичната храна вече не е нишов продукт, а се радва на масов интерес. В същото време европейските фермери, изправени пред сложни правила и по-високи разходи, се борят да отговорят на търсенето.

През 2020 г. Европейската комисия постави амбициозна цел: 25% от земеделските земи на ЕС да преминат към органично управление до 2030 г. До 2023 г. обаче едва 11% от земите са били преобразувани в органични.

За да се преодолее тази разлика, финансирани от ЕС изследователи, фермери и експерти по политика от 10 европейски държави и Швейцария работят за идентифициране на пречките, тестване на решения и оформяне на политики за по-устойчив органичен сектор. Тяхното изследователско сътрудничество, OrganicTargets4EU, се провежда от 2022 до февруари 2026 г.

Но самата политика не може да „засее семената“ или да прибере реколтата. За фермерите адаптирането на земята и бизнес моделите към органичните стандарти носи несигурност и те трябва да решат дали рискът си струва.

Промяната изисква политика, пазар и доверие

„Фермерите имат нужда от причина да помислят за органично земеделие. А след това – от увереност, че то е жизнеспособно,“ казва д-р Николас Лампкин, ръководител на политическия пакет на проекта от Института Тюнен в Германия, който консултира правителството по въпроси на земеделието, горите, рибарството и устойчивото развитие.

Според него увереността зависи от подкрепяща политика, стабилни пазари и достъп до знания.

„Ако дори един от тези елементи липсва, фермерите се колебаят. Това наблюдаваме във Франция и Германия, където темповете на преобразуване към органично земеделие застопоряват, докато в Гърция и Португалия, където политическата подкрепа се подобрява, интересът нараства бързо.“

В Южна Европа по-привлекателни субсидии и по-добра консултантска подкрепа са убедили повече фермери да преминат към органично. Но решението е дълбоко лично. Някои фермери се притесняват дали ще намерят купувачи или се страхуват, че ако търсенето спадне, ще бъдат изложени на риск.

Органичното земеделие често изисква повече ръчен труд, различна техника и нови умения, особено през първите години. Без силни мрежи или локално адаптирани съвети много фермери просто не се чувстват готови.

Лампкин смята, че по-реалистично би било 16–18% от земеделските земи да станат органични до 2030 г., но подчертава, че целта вече е задействала ценни промени.

От политиката към полетата

За да се превърне стратегията в работещи решения, е необходима сътрудничество на терен. Затова екипът на OrganicTargets4EU тества решения директно с фермерите.

Осем „практически партньори“ – организации от Австрия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия и Румъния – провеждат малки работилници на местния език, за да проучат реални възможности. В Австрия и Португалия, където органичните земеделски земи вече надвишават 25%, изследователите анализират факторите за успех, които могат да се приложат и другаде.

В Германия проучванията показват как агенции за защита на питейната вода подкрепят органичното земеделие в водосборни райони – иновация, която може да се разшири.

Резултатите от работилниците се събират в публична база данни с „практически резюмета“ – кратки и достъпни обобщения за фермерите.

Поддържането на вече органичните фермери е също приоритет. „Не можем да се фокусираме само върху нови преобразувания,“ подчертава Амбра Де Симоне, мениджър „Изследвания и иновации“ в IFOAM Organics Europe, която координира работата на екипа.

Следващи „клиники“ се занимават с реални проблеми – от подновяване на сертификати до диверсификация на пазара, за да се гарантира, че опитните фермери не се връщат към конвенционалното земеделие.

Изследвания, иновации и по-широка визия

Но локалните решения са само част от картината. За да се стимулира промяната в целия континент, екипът на OrganicTargets4EU укрепва трансгранични изследвания и политически връзки.

Чрез CORE Organic Network, ръководен от Ивана Тркуля от Международния център за изследване на органичните хранителни системи (ICROFS) в университета в Орхус, проектът се свързва с национални фондове, министерства, секторни организации и изследователи.

„Органичното земеделие е иновационно и базирано на знания, което изисква постоянна финансова подкрепа и на национално, и на европейско ниво,“ обяснява Тркуля.

Тя подчертава, че органичното земеделие е част от по-широка трансформация на сектора.
„То не е мода, а дългосрочен ангажимент към преобразуването на земеделието, изграден върху над две десетилетия сътрудничество и иновации в Европа.“

Сценарии за бъдещето

Тази амбиция се отнася и за органичната аквакултура. ЕС желае „значително увеличение“ до 2030 г., но растежът е спрял след 60% увеличение между 2015 и 2020 г.

Чрез преглед на европейско ниво и работилници с заинтересованите страни, екипът установи основните пречки – разходи, бюрокрация и слаби стимули. Разгледани са различни сценарии и промени в веригата на доставки за подпомагане на растежа на органичната аквакултура и за насоки при бъдещата политика.

За целта от 25% органични земи, екипът разработва четири сценария как Европа може да достигне целта – някои базирани на ЕС или национална политика, други – на пазарното търсене или натиск отдолу нагоре.

„Тези сценарии ни помагат да обмислим компромисите и да предвидим кои политики ще успеят при различни условия,“ казва Де Симоне. Информацията ще бъде включена в проект за политически препоръки, който ще бъде представен на Европейската комисия в края на 2025 г.

Докато органичният пейзаж в Европа непрекъснато се развива, инициативата се фокусира върху създаването на трайно наследство. Финалната конференция ще се проведе на 4–5 ноември 2025 г. по време на TP Organics „Organic Innovation Days“ в Брюксел, съвпадайки с дебати за следващата обща селскостопанска политика и EU Organic Action Plan.

„Работим по европейската органична политика с десетилетия,“ казва Лампкин. „Сега е време данните да се превърнат в посока.“

Независимо дали целта от 25% ще бъде постигната, OrganicTargets4EU полага основите за по-силен и по-свързан органичен сектор, базиран на споделени знания, умна политика и трансгранично сътрудничество.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.