Почвата като жив организъм: урок по устойчиво земеделие
Николай Михайловски, на 38 години от Горна Малина, обработва над 200 декара по биологичен начин. Фермерът е завършил агрономство в Лесотехническия университет и има магистратура по регенеративно земеделие, която му е дала практически знания и надгражда всичко, което е учил през годините. От седем години се занимава със земеделие, а с регенеративните практики – вече четири години. По думите му минималната или никаква обработка на терена спестява ресурси и позволява ефективна работа без загуби. Технологията набира популярност, особено заради сушата и загубите от конвенционалното земеделие.
Ролята на ОСП
Младият фермер кандидатства по всички възможни екосхеми и директни плащания от Стратегическия план. В очакване е от Кампания 2026 г. да стартира новата агроекологична интервенция, който ще подпомага регенеративните практики.
Европейската политика за защита на почвите
Здравите почви са ключови за постигането на климатичните цели на ЕС, за спиране на опустиняването и деградацията на земята, както и за опазване на биоразнообразието и човешкото здраве. Именно затова Европейският съвет официално прие директивата за наблюдение на почвите, с което се създава първата по рода си рамка на ЕС за оценка и мониторинг на почвите. Основната амбициозна цел е до 2050 г. всички почви в Европа да бъдат здрави. Директивата е ключова стъпка към по-здрави и устойчиви почви, които са жизненоважни за продоволствената сигурност, чистата вода и опазването на околната среда.
Почвата като жив организъм
„No-Till технологията е бъдещето на земеделието – особено заради сушата и заради екологично съобразното отглеждане“, казва Николай. Според него тази технология позволява драстично намаляване на употребата на пестициди, хербициди и фунгициди, като повишава здравето на растенията чрез естествени процеси.
Почвеното плодородие е ключово за всеки фермер. „No-Till не само увеличава добива, но и намалява разходите. Спираме да убиваме микроорганизмите в почвата, растителните остатъци се превръщат в хумус, а липсата на обработка помага за задържане на въглерода – важно за растенията“, обяснява Николай.
Един от принципите на No-Till е използването на покривни култури. В момента фермерът засява 12 различни вида – бобови, елда, лен, фи и ръж. Те предпазват почвата, не я оставят гола, засенчват я и поддържат живота на бактериите и гъбите. „Дори корените да останат в почвата, те хранят микроорганизмите и подобряват структурата ѝ“, добавя той.
Технологията спомага и за задържане на влагата. „След жътва растителните остатъци засенчват почвата, задържат влагата и подпомагат поникването на следващите култури. Това е особено важно при климатичните промени.“
Добивите му не са по-високи от конвенционалните, понякога са малко по-ниски, но разходите са значително по-ниски – няма обработки, хербициди, фунгициди или инсектициди. Важното е не колко продукция се произведе, а колко ресурси се пестят, категоричен е фермерът. Той няма как да бъде за загуба, защото спестява средства от почвени обработки и използване на химия.
Предизвикателства и мотивация
Най-голямата мотивация за младите е възможността да отглеждат чиста храна и да започнат истинска връзка със земята. „Бъдещето на световното земеделие е в минималната обработка на почвата. Големите трактори и дълбоката оран увеличават разходите, унищожават влагата и компрометират почвата. Ако колегите не променят подхода си, много ще фалират. Ние трябва да възстановим почвата.“
Лимецът и устойчивото производство
Лимецът, който отглежда Николай, е автохтонен сорт – най-старата пшеница, дива пшеница. Той не боледува и не се третира с препарати. „Колегите не искат да го отглеждат заради ниските добиви, но разходите ми са несравнимо по-ниски. Лимецът е изключително устойчив към климатични условия.“
Пазар и реализация
Биологичното зърно се различава по състав и начина на отглеждане. Лимецът може да се продава както за семена, така и като брашно или друг краен продукт с по-голяма добавена стойност. Николай все още го събира основно за семе, като част от него ще преработи за тест вкусовите качества и ще сподели с приятели.
Послание към младите фермери
„Трябва да се върнем към природните методи – не малко, а много. Да наблюдаваме природата и да се учим от нея. За младите фермери – бъдете устойчиви, адаптивни и се учете от природата. Само така може да изградите стабилно и дългосрочно земеделие“, е посланието на Николай.
