Едва 20 мандри, 12 кланици, четири месопреработвателни и четири рибни фабрики сега имат право да изнасят в ЕС.
С пшеница, вино и биопродукти България възнамерява така да подготви селското си стопанство за ЕС, че при заплануваното членство през 2007 г. безпроблемно да може да изнася в другите европейски страни,. "Не искаме да тропаме на вратата като бедни роднини, а да се облагодетелстваме от разнообразния си селскостопански потенциал", каза заместник-министърът на земеделието Меглена Плугчиева.
При това "стратегически продукт" е пшеницата с около 1,1 млн. хектара насаждения. След това идва производството на плодове и зеленчуци, вино, тютюн и розово масло. Като сила министърът определи и отглеждането на говеда, кози и биволи в отдалечените планински региони, които са останали напълно запазени от болестта луда крава.
От друга страна структурата на дребното селско стопанство също е голям проблем: повечето земеделски фабрики, според доклада на Програмата за развитие на ООН, се стопанисват от семейства. Те обаче нито се ориентират към търсенето, нито произвеждат с високо качество. След падането на Желязната завеса през 1990 г. българското земеделие с големи селскостопански кооперации се срина.
При продължителен процес на реституция земята бе върната на предишните й собственици. Едва 20 мандри, 12 кланици, четири месопреработвателни и четири рибни фабрики сега имат право да изнасят в ЕС. Въпреки това в София са уверени: 98 процента от българското законодателство отговаря на европейските норми./focus-news.net
