Регистрирането на правата на собственост върху лозята ще е важно условие за оцеляване на сектора
Управляващите успяха да договорят с Европейския съюз (ЕС) всички секторни политики, които ще управляват държавата ни след приемането на страната в Общостта. Една от най-дълго обсъжданите теми в тях бе земеделието, а сред основните му приоритети бе определено лозарството и винарството. Този подсектор на българското аграрно стопанство ще бъде един от активно коментираните и през следващите месеци, тъй като България е поела ангажимент всеки стопанин на лозови масиви да признае пред държавата право на собственост върху имота му.
По наскоро затворената глава "Земеделие" правителството убеди ЕС да признае потенциал от над 1.5 млн. дка лозя, които ще осигуряват суровина за родното винопроизводство след приемането на България в Общността. Сред постиженията на договора бе и приетото искане за презасаждане на 1.5% от договорените площи допълнителни лозя, признаване на българската практика за производство на вино и част от търговските ни марки. След приемането на страната ни в ЕС лозарите ще бъдат стимулирани по общата договорка за плащане на хектар, което ще се определя от произведените количества продукция.
Правата
Приемането на България в ЕС ще има положителен ефект върху българската икономика, категорични са аграрни икономисти. Сред основните спънки пред това обаче е цената, която всеки производител трябва да плати, за да постигне изискванията на общия пазар. Едно от нововъведенията, които се очакват да заработят след 2007 г., е прекратяването на засаждане на лозя след 2010 г. Основната причина това правило да важи в границите на Стария континент е свръхпроизводството, което се реализира през 70-те години на миналия век, и какво се очаква през следващите години поради наплива на стока от т. нар. нов свят (Чили, Аржентина, Нова Зеландия).
Освен изкореняване на лозя, за да се запазят доходите на производителите на грозде, след 2007 г. се въвежда и т. нар. девинификация. Тази мярка предвижда при свръхпроизводство да се изкупува част от гроздето, за да бъде насочено то към производството на спирт или оцет. Подобна мярка вече е прилагана в България, сочат историческите данни и при необходимост може отново да бъде предприета, смятат експерти от лозаро-винарската камара.
Прекратяването на засаждане на нови лозови масиви се изпълнява по регламент на ЕС, който дава право да се използва или националния резерв, или т. нар. нови права на засаждане, обяснява Юлиана Николова, директор на Европейския институт в София и член на Управителния съвет на Националната лозаро-винарска камара. Нови права на засаждане има за страните членки на ЕС и те са определени за всяка страна на базата на изкоренените преди десетилетия лозови масиви. Чрез тези права доказаните собственици на лозя могат да засадят отново растенията или пък да продадат своите права на други физически или юридически лица. В България новите права се равняват на 1.5% от доказаните през 2007 г. лозови насаждения на наша територия. Една от основните задачи за собствениците на лозя е те да бъдат регистрирани и картографирани от държавата, за да се знае за тяхното съществуване.
Самите производители на грозде трябва да заявят с документи правото си на собственост, за да могат да бъдат признати от ЕС. Регистрацията на правата се извършва от 2003 г., съобщи Юлиана Николова, но все още процедурата не е активирана, тъй като липсват на документи, информация, вкл. и административни проблеми. В началото на 2004 г. общото количество на признатите площи с лозя се оценява на 45 хил. дка. Основната опасност е, че ако не се регистрират и в последствие картографират от държавата, производството и продажбата на вино от тези лозя ще бъде забранено дори и за вътрешния пазар. Последният срок за регистрация на правото на собственост е 1 януари 2007 г. По оценки на Стоян Димитров, собственик на винарска изба "Памидово", изискванията за ограничаване на лозовите насаждения се налага от преразпределението на световните ресурси за производство на вино. В момента наличните масиви в страната са достатъчни за производството на качествен продукт. Около 3 хил. лв. струва изграждането на декар качествено лозе, коментира производителят на вино.
Задълженията
Ангажиментите, които страната ни пое в сектора на винопроизводството, включват основно запазване на качеството, внедряване на добри практики, осъществяване на контрол на пазара и на начина на производство. Сред основните изисквания са безопасност на продуктите и доказан начин на преработка на суровините. Това е въведено в българската практика още преди няколко години, когато бе разработен Закона за виното и спиртните напитки. По отношение на контрола основен изпълнител на договорените решение е Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), която трябва да следи за изпълнението на регистрацията и кадастрирането на насажденията.
Сега е време за формиране на политики в сектора и основен координатор на това са държавните органи, съветва Юлияна Николова. Ако те не успеят да се справят с контрола върху дейността, ще ни бъде наложен чужд надзор, което няма да доведе до добър край, обобщава директорът на Европейския институт. В рамките на преговорите ЕС от своя страна се ангажира да признае Розовата долина като регион за производство на вино, което е типично и единствено в България. Ние ще бъдем единствен регион в Европа за производство на традиционната напитка "Розенталер", както и на "Пелин". Въпреки първоначалното предложение за пет зони, България ще бъде разделена само на две. В едната попадат Дунавската равнина, Черноморския регион и Подбалкана, а в другия - останалата част от страната. Според аграрното министерство това няма да повлияе на традициите в прилаганите енологични практики. След 2007 г. се предвижда българските винопроизводители да продължават да използват захар за обогатяване на вината, тъй като това е част от традицията.
Българския пазар
Една от най-големите бариери, която трябва да прескочат българските производители на вино, е въвеждането на равни изисквания както за ЕС, така и за вътрешния пазара. Това неминуемо ще повиши цените на продукцията, която се предлага у нас. Прогнозите на Стоян Димитров сочат, че стойността на продукта ни ще бъде с около 10-15 на сто по-евтина от средните европейски цени поради ниската цена на работната ръка у нас. В момента тази стойност се движи между 6-7 евро на литър. Изравняването на стандартите обаче означава и по-добро качество. Въпрос на политическо решение е изборът на насърчителни мерки от страна на държавата по отношение на винопроизводителите. Това може да бъде във вид на субсидия или пък чрез откупуване на правата за засаждане от собственици на лозови масиви, казва Юлиана Николова от Европейския институт. Има и вариант, който предвижда всеки собственик да получи от 1000 до 1350 евро на дка в зависимост от качествата на насажденията, ако преотстъпи правата си на друго лице. Въвеждането на такъв механизъм подлежи на обсъждане от държавата и категорично решение дали той да съществува.
Въпреки заявените площи с лозови насаждения има опасност те да не бъдат изпълнени, тъй като няма стимул хората да търсят правата си, казват експерти. Трябва да бъдат въведени или стимули, или наказания за тези, които не заявят правата си, категорична е Юлиана Николова. Сред основните проблеми на сектора са разпокъсаността на площите, липсата на кредитен ресурс за производство, както и пустеенето на качествени лозя.
Ресурсите
ПРОИЗВОДСТВОТО на вино е важен сектор за българската икономика, който допринася за 10 на сто от селскостопанския износ на страната ни. То осигурява прехраната на повече от 100 хил. души. Общо на територията на страната има около 150 хил. хектара лозя, от които15 хил. са за трапезно грозде, 45 хил. са с насаждения за домашна консумация. През последните години виненото грозде представлява около 87% от общото произведено количество. 20 на сто от лозята се култивират от кооперации, а останалата част са в индивидуални стопани. Производителите на вино остават малко, както е малък и броят на преработвателите на суровината, сочат оценки на външни специалисти.
През 2002 г. в България са произведени 408 911 тона грозде. Средният добив на дка е 356 кг. Всяка лоза е дала средно по 14 кг., а са произведени около 2 млн. хектолитра вина, като 55% от тях са тихи червени, а 45 на сто - бели. Над 950 хил. хектолитра представляват домашно произведените винени напитки. Специалистите отбелязват увеличение на производството на вино с около 4% спрямо 2001 г.
Силни и слаби страни на българското вино
Силните:
* История и традиция в производството на вино
* Ценни качества на почвата и благоприятен климат
* Съществуват големи компании за производство на вино
* Пазарните стратегии се базират върху международните сортове, което в краткосрочен план влияе благоприятно, поради популярността на продуктите
* Наличие на чужди инвестиции в сектора.
Слабите:
* Липса на финансиране, затруднен достъп до заеми и помощи
* След реституцията голяма част от лозята са разпръснати и с лошо качество
* Недостатъчни ресурси от лози- майки
* Много често оборудването за преработка е старо
* Дейността на посредниците за гроздето е официално неизвестна
* Малък вътрешен пазар на вино
* Доминиращият имидж за ненадеждно етикетиране произход, година и т. н., което затруднява маркетинга и чуждите инвестиции./biznes-vesti.net
