Целта е да се гарантира реализацията на произведената продукция в случаите при промяна на пазарните цени в ЕС
При определянето на общите годишни квоти за производство на бяла захар и изоглюкоза за България Европейският съюз (ЕС) възприе общия подход за определяне на референтния период, отнасящ се и до останалите продуктови режими, включващ данните за най-близкия исторически период, за които има достоверни данни. За сектор "Захар" това са годините 1998-2002 г. за определяне на квотата за производство на бяла захар и 2002 и 2003 г. - за изоглюкоза.
ЕС предостави на страната обща годишна квота за производство на бяла захар в размер на 203 500 тона. От тях от захарно цвекло трябва да се произведат 4752 тона бяла захар, а от нерафинирана тръстикова захар от преференциален внос - 198 748 тона бяла захар. Годишно у нас ще могат да се произведат и 56 063 т изоглюкоза.
Определянето на производствени квоти за захар и изоглюкоза е един от най-важните механизми в сектора. В рамките на Европейския съюз съществуват три вида квоти - А, В и С. Основните са А и В, които се фиксират от съвета на министрите. Разликата между тях е в стойността на производствената такса, която преработвателят заплаща, като за втората тя е значително по-висока. Таксата е процент от интервенционната цена на бялата захар. Целта на нейното събиране е да се финансира освобождаването на излишъците от продукцията, която е произведена в рамките на квоти А и В. Захарта, която е извън тях, попада в квота С. При нея производствени такси не се начисляват, но продукцията трябва или да бъде изнесена от ЕС без използването на експортни субсидии, или да бъде държана на склад до следващата стопанска година.
В ЕС се извършва интервенция на пазара на захар. Такава ще трябва да прави и България от 2007 г. Целта е да се гарантира реализацията на произведената продукция в случаите при промяна на пазарните цени в ЕС и да се запазят косвено доходите на производителите за добив на бяла захар. На практика интервенцията не се прилага като мярка за подкрепа, тъй като експортните субсидии са по-изгодни за производителите и търговците на захар. Такава не се прилага към изоглюкозата и инулиновия сироп, тъй като те са нетрайни.
В ЕС има специален режим за търговия с трети страни на бяла захар, сурова тръстикова захар и меласа. Прилагат се лицензи за внос и износ. При подаването на молба за лиценз се внася и депозит, който се губи изцяло или частично, ако лицензът не се използва или се използва частично в определения период. Експортни субсидии се отпускат, когато световните цени са по-ниски от тези на вътрешния пазар в общността.
Това се случва и когато преработвателите и търговците не са в състояние да изнасят излишъците от захар по квотите А и В. Помощи се предоставят не само за произведена в ЕС захар от захарно цвекло и захарна тръстика, но и за произведена от преференциален внос. Експортните субсидии за сурова захар не могат да надвишават тези за бяла захар.
За продуктите от сектора се прилагат митата от общата митническа тарифа. Допълнителни мита за внос могат да бъдат прилагани за определени стоки с цел защита на пазарите в ЕС, когато цените на вноса паднат под равнището на целевите в общността. Целевите цени се определят от ЕС и се съобщават на Световната търговска организация./dnevnik.bg
