Малките и средните стопанства – ключът към иновации и достъп до пазари
ащо е важно да стимулираме кооперирането в земеделието
Иновациите са неизменна част от съвременното земеделие, но в Европа, а и у нас, между политиките за земеделие и иновации все още зее пропаст. Това сочат анализите на Стопанския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Темата коментира доц. д-р Тодор Ялъмов, зам.-декан на факултета.
Разделени политики, разделени усилия
„Министерството на иновациите и Министерството на земеделието действат в различни коридори – без съвместна политическа стратегия“, посочва доц. Ялъмов. По думите му това създава предпоставки за откъсване на българските земеделски производители от съвременните технологии и практики.
Към това се прибавя и характерната за сектора предпазливост. „В традиционното земеделие има здравословен консерватизъм. Земеделците вярват повече на съседа, който е изпробвал новата машина за лазерно плевене и е видял резултати, отколкото на медийни кампании. Те се нуждаят от доказани ползи, сигурност и дългосрочна възвръщаемост“, коментира Ялъмов.
Кооперирането – пътят към иновации и устойчивост
Малките и средните ферми често са изолирани – без достъп до финансиране, без пазарна тежест и без ресурс да инвестират в нови технологии. Според Ялъмов именно кооперирането може да бъде решението. То дава мащаб, стабилност и възможност за договаряне с търговските вериги – нещо, което поотделно тези стопанства не могат да постигнат.
„Когато малките ферми действат самостоятелно, те не могат да се конкурират. Иновацията носи печалба само ако можеш да я внедриш ефективно, а това изисква обединение и доверие. За съжаление, у нас кооперациите все още се свързват с комунизма, въпреки че България има силни кооперативни традиции още отпреди 1944 г.“, припомня той.
Днес в Европа най-големите производители на мляко, сирене и селскостопанска продукция са именно кооперации. Това им дава възможност да инвестират в технологии и да управляват бизнеса си ефективно. А в България много от малките производители остават в зоната на „хоби бизнеса“ – произвеждат за приятелския кръг, без потенциал за растеж.
Пазарен достъп – през кооперативни модели
Според доц. Ялъмов опитите за държавна намеса – като идеята пощите да станат хранителни магазини – няма да помогнат на малките производители. Вместо това, устойчивите модели са тези, при които самите производители създават свои търговски дружества, управляват ги прозрачно и инвестират печалбата обратно в кооперацията.
Примерите в Европа показват, че това работи. Производителите се сдружават, печалбата отива в кооперацията, която решава как да я използва – за нови инвестиции или за дивиденти към членовете. Така се създава кръгова, устойчива икономика, от която печелят всички.
Иновациите трябва да стигнат до полето
Стопанският факултет под ръководството на проф. Теодора Георгиева разработва научен проект, посветен на измерването на иновациите в земеделието. Според Ялъмов е наложителна промяна в дефинициите и индикаторите – така, че агросекторът да бъде включен пълноценно в националните и европейските иновационни политики.
„Нужно е сближаване между Общата селскостопанска политика (ОСП) и политиката за иновации. И също толкова важно – да подкрепим развитието на кооперативни модели като общество, като медии, учени и граждани“, заключава доц. Ялъмов.
Темата за кооперирането остава водеща в бранша. Очакват се и законодателни промени, които да насърчат процесите на сдружаване с цел по-добра пазарна реализация и достъп до модерни решения за малките и средни земеделски стопанства.
