Намаляването на субсидиите от ЕС ще повлияе негативно и на тютюнопроизводството в България, след приемането ни в ЕС
След 20-часов дебат министрите на земеделието на Европейския съюз (ЕС) решиха в четвъртък сутринта да намалят субсидиите за производство на тютюн, памук и зехтин в държавите членки. Мярката, целяща насочване на тютюнопроизводителите към елитни сортове и към други култури, засяга най-вече Гърция, Италия, Испания, Португалия и Франция, но след 2007 г. ще се отрази сериозно и на България. Намаляването на субсидиите от ЕС ще повлияе негативно на тютюнопроизводството в България, коментира земеделският министър Мехмед Дикме.
Повече от 400 хил. семейства в страната, се издържат от тютюнопроизводството. Само за последните три години държавата е субсидирала сектора с над 300 млн. лв. За сравнение бюджетът на Държавен фонд "Земеделие" за същия период е приблизително 400 млн. лв., с които се подпомагат всички останали агрокултури.
Съгласно новия план връзката между произведеното количество и размера на субсидиите в трите сектора ще отпадне през 2010 г. и ще се премине към единно плащане на ферма според нейната големина. В преходния период от 2006 до 2010 г. само част от парите, които фермерите ще получават, ще бъдат обвързани с обема на производството. За тютюна това ще бъдат до 60% от плащанията и квотата ще бъде запазена за най-изостаналите региони в ЕС. Още от 2006 г. обаче единни плащания според големината на фермата ще има за 60% от произвеждания в ЕС зехтин и за 75% от памука. Половината от спестените средства ще бъдат пренасочени към инициативи за стимулиране на технологиите или за насочване на фермерите към производство на други стоки.
Според министър Дикме, колкото и да са тежки европейските изисквания, след влизането в Евросъюза те ще трябва да се прилагат. Тютюнопроизводството в страната е раздробен и предимно семеен бизнес, което означава, че след 2010 г., когато ще влезе принципът на единно плащане според размера на фермата, стопаните ще получават значително по-малко пари. В периода 2007 -2010 г. обаче според новите разпоредби като жители на изостанал регион в ЕС, те все още ще могат да разчитат на пропорционално на продукцията си финансиране.
Евросъюзът подпомага само тютюн, отглеждан в рамките на отпусната квота за съответната страна. Страната членка на база на определеното й количество предоставя индивидуални квоти на съответните национални производители или групи производители. Основен предмет на преговори между България и ЕС в сектора са квотите за производство, които се определят на база тригодишен референтен период за последните години, за които има данни. България е представила искане за квота от 70 хил. тона годишно. Друг важен момент е включването на българските сортове тютюн в съществуващите осем сортови групи, тъй като размерът на премиите при сега действащото законодателство на ЕС зависи както от размера на квотата за производство, която всеки стопанин ще получи, така и от сортовете тютюн, които отглежда. В момента България определя минимални изкупни цени на тютюна и целева парична подкрепа, които трябва да бъдат премахнати преди присъединяването.
Решението в Брюксел беше взето въпреки съпротивата на Испания, в която провинциите Естремадура и Андалусия разчитат основно на производството на тютюн. Европейските фермери произвеждат годишно по 348 000 тона тютюн, като 75% от общото количество идват от Италия и Гърция. Тютюнът обаче е важен и за Югозападна Франция и Португалия. Секторът осигурява поминък на 110 000 ферми и 400 000 сезонни работници плюс 30 000 постоянно заети във фабриките, отбеляза EUbusiness.
За производство на тютюн, зехтин и памук в момента ЕС заделя близо 10% (4.2 млрд. евро годишно) от общия си бюджет за селско стопанство. Поради чувствителния характер на тези производства досега Брюксел не смееше да ги включи в общата схема за намаляване на преките земеделски плащания. Подобно е положението и със захарта, за която тепърва предстои дебат. Развиващите се държави и Световната търговска организация от няколко години упражняват натиск върху Брюксел да престане да субсидира захарния сектор и по този начин да предостави възможност за евтин внос на стоката от трети страни./econ.bg
