Земеделските производители получават европомощи и без да произвеждат
Европейският съюз ще отпуска субсидии и за дворове в селски имоти, стига те да са с площ над 1 декар, а собствениците им да са регистрирани като земеделски стопани. Това обясни Слави Кралев, експерт от дирекция "Интеграционна политика" в Министерство на земеделието.
След 2007 г. субсидиите за българските стопани ще се разпределят по обработваема площ. За такава освен нивите ще се смятат и трайните насаждения, както и големите дворове.
Изискването на ЕС е собственикът да е регистриран като земеделски производител и да притежава над 3 декара земи, като всеки от парцелите трябва да не е по-малък от 1 декар.
Договорихме тези изисквания, тъй като според сегашната методика плащанията щяха да зависят от това какви помощи е получавал фермерът за периода между 2000 и 2002 г. През този период обаче нашите производители не са получавали такива, обясни Кралев.
За да получават помощ, те няма да са длъжни да произвеждат продукция, а само да поддържат земята си в добро състояние.
Общо 431 млн. евро ще бъдат разпределени между българските стопани като преки плащания през първите две години от членството ни в ЕС. Реално обаче парите ще бъдат отпуснати чак през 2008 и 2009 г., тъй като финансирането става на финала на всяка стопанска година.
Сумата е определена на базата на помощите, които биха получили българските стопани, ако сега бяхме членове на ЕС, обясни Слави Кралев. Тя зависи от защитените от страната производствени квоти и нивата на субсидиите, които получават държавите членки на ЕС.На същия принцип са заложени и помощите, които ще получават 10-те страни, които се присъединиха към ЕС през май тази година.
През първата година след присъединяването средствата са в размер на 25% от субсидиите на европейските производители. През следващите 3 години растат с по 5% до достигане на 40% от субсидиите в ЕС, след което започват да нарастват с по 10%. Този ръст продължава до пълното изравняване на сумите между старите 15 държави и новоприетите.
Това означава, че ако България стане член на общността през 2007 г., нашите стопани ще бъдат подпомагани в пълния размер за общността след 2016 г.
Средствата ще се разпределят от Разплащателна агенция, в каквато ще се преобразува Държавен фонд "Земеделие" след 2007 г.
В момента от земеделското министерство изчисляват каква част от земите у нас отговарят на критериите на ЕС за "обработваеми" и какви средства ще се отпуснат на хектар. Няма точна прогноза и колко души ще получават европейските пари след 2007 г., тъй като броят на земеделските стопани в страната се променя.
Освен преките помощи страната ни ще разполага и с около 388 млн. евро за пазарна подкрепа. С тези средства държавата ще се намесва на пазара, за да регулира цените. Това ще става чрез изкупуване на продукция, за да не падат цените под определени нива. От тези средства ще се отпускат и експортни субсидии при износ на продукция.
Около 733 млн. евро ще бъдат заделени за развитие на селските райони. С тези средства ще се подпомагат производителите, за да се стимулира развитието на тези области.
За селски райони се смятат села и малки градчета с население до 30 хил. души. У нас те заемат около 84% от територията на страната, но в тях живее едва около 32% от населението.
По принцип тенденцията в Европа е средствата за тези райони да се увеличават, а парите за държавна намеса на пазара и за експортни субсидии да намаляват, обясни Слави Кралев. Една от причините е натискът на Световната търговска организация, която е против правилата, ограничаващи конкуренцията на пазарите./monitor.bg
