Наемането на чуждестранни работници изисква и усилия от страна на държавата – за по-гъвкави, бързи и работещи механизми за трудова миграция
Хроничната липса на работна ръка в земеделието вече има сериозни последици. Някои фермери се отказват от утвърдени производства, само и единствено поради недостиг на работна сила – особено за неквалифициран труд. Други, по-предвидливи, изобщо не започват нови дейности, въпреки добрите възможности в техния регион. Желанието за диверсификация на стопанствата също се блокира от този проблем.
Все повече фермери прибягват до наемане на работници от трети страни. Какви са административните и нормативните затруднения? Налагат ли се промени? По тези въпроси разговаряме с Валентина Васильонова, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, и с фермера Андрей Мачуганов.
Андрей Мачуганов: "Разчитаме на чуждестранни работници и ги дообучаваме на място"
„В момента имаме 14 чуждестранни работници. Работили са при нас хора от Украйна, Киргизстан, Узбекистан, Нигерия. Очакваме скоро и механизатори от Таджикистан. Опитахме и с хора от Индия и Виетнам, но там нещата не се получиха“, разказва Мачуганов.
Въпреки конкурентните заплати, той отбелязва, че е много трудно да се намерят млади, квалифицирани хора за модерната земеделска техника. Работата е сезонна, тежка и не особено привлекателна за младите – особено през лятото, когато предпочитат почивка, климатик и градски комфорт.
„Фокусираме се върху намирането на механизатори – трактористи и оператори на телескопични товарачи. Макар хората от бившите съветски републики да нямат опит със западна техника и GPS технологии, те имат базисна квалификация и опит, който надграждаме чрез обучение.“
Сезонни или дългосрочни работници – какви са процедурите?
По закон работниците от трети страни се делят на сезонни (до 3 или 6 месеца) и дългосрочни (до 1 или 3 години). При краткосрочните процедурата е облекчена, но повечето стопанства предпочитат дългосрочни наемания.
„Имаме работници, които идват при нас вече четвърта или пета поредна година. Те се прибират при семействата си само през зимата и се връщат за новия сезон. Някои от тях остават целогодишно и вече обсъждаме възможността да доведат и семействата си“, обяснява фермерът.
Колко време отнемат разрешителните?
Мачуганов отбелязва, че административната процедура е по-лесна отпреди, но далеч не е проста.
„Преди ползвахме агенции, сега вече сами организираме всичко – от онлайн интервюта до кандидатстване за разрешителни. Въпреки това, ако подадем документи след Нова година, одобрението може да отнеме над 6 месеца – заради натоварването на институциите заради нуждите на туризма.“
Затова фирмата му подава кандидатури още през есента – за да бъдат визите и разрешителните готови до началото на следващия земеделски сезон.
„Подсигуряваме изцяло жилищата и комуналните разходи на работниците. Закупили сме няколко апартамента в Летница, където те живеят при много добри условия.“
Валентина Васильонова: „Вносът на работна ръка вече е трайна тенденция“
„Липсата на квалифицирана и неквалифицирана работна ръка не е проблем само в България. Секторът е непривлекателен – тежки условия, ниско заплащане, демографски срив в селските райони, лоша инфраструктура. Това са реалните причини“, обяснява Васильонова.
Тя допълва, че с присъединяването към ЕС много българи са се насочили към сезонна работа в страни като Испания, Франция, Германия и Великобритания. Там са добили квалификация, която обаче липсва на българския пазар днес.
„След Brexit и COVID някои се завърнаха, но недостатъчно. Работата в чужбина продължава да е по-добре платена, а тамошното селско стопанство е по-развито. Това е причина за дългогодишното източване на кадри.“
Вносът на работници: не временна мярка, а необходима реалност
„Това не е просто изход – това е тенденция. Когато няма български работници, естествено е да се заместват с чуждестранни“, категорична е синдикалистката.
Тя подчертава, че от 2016 г. в България действа Законът за трудовата миграция и мобилност, чрез който са въведени европейски директиви, включително за сезонни и командировани работници. Законодателството ни е на високо ниво, но е нужна и активна политика за защита на правата на наетите от трети страни.
„Българските работници в чужбина са били жертви на социални злоупотреби. Не трябва да допускаме същото у нас – дори при недостиг, трябва да запазим добрите трудови условия.“
Андрей Мачуганов е пример, че с добра организация и адаптиране към реалностите дори малки предприятия могат да осигурят нужната работна ръка и да останат конкурентоспособни. Това обаче изисква и усилия от страна на държавата – за по-гъвкави, бързи и работещи механизми за трудова миграция.
