Законът за тяхното подпомагане налива пари на преработвателите
Половинвековната традиция у нас да бъдат разделяни производителите от тези, които преработват, по пътя ни към Европа вече се затвърждава отново. И докато преди разделението е било по социалистически, сега вече е по европейски. Тези дни присъствах на една неформална среща на производители на птиче месо от Монтана, каквито все още се намират в нашия областен център, въпреки стагнацията, високите цени на фуражите и евтиния внос на птичи продукти от чужбина.
Стана дума и за Наредба № 42 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Според коментиращите цялата наредба е пълен парадокс, защото законът е за помощ на производителите, а на практика се подпомагат само фирмите, които ще изнесат тяхната, на производителите, продукция. Парадоксът идва оттам, защото все още не е ясно как все пак едва кретащият на село производител ще получи дори и минимална част от субсидията, която се дава като бонус за експорт на неговата продукция. А за тон агнешко месо, например, тя е 800 лева. И експортьорът си я взема по закон.
Вярно е, че правителството тази година за първи път въведе експортните субсидии у нас, но в същото време не направи нищо в правилата, та част от парите да стигнат и до производителя. Трябва да бъде намерен начин да се отчита по някакъв способ обемът, качеството на стоката и сроковете на произведената продукция, и щом попадне в определени параметри, които да се знаят предварително, производителят да получи своя финансов стимул.
Защото се знае от всички, че този, който произвежда, и този който изнася у нас, са две съвсем независими юридически лица. И оттук мотивите на фермерите-производители, които искат промени в законовите уредби. Защото в България производители на селскостопанска продукция има достатъчно. На вътрешния пазар е силна конкуренция, защото е стеснен и фермерите "се бутат". А това е благодатна ситуация за преработвателя, който може да избира спокойно суровината, да я купи на евтиния, а след това като я заготви за износ, да си прибере съвсем законно експортната субсидия.
Умуващите производители се питаха: Ще получи ли фермерът тази година нещо от експортните субсидии. Отговорът е, че може би нещо ще се уреди, защото там, горе в МЗГ мислят и ако гледат позитивно, трябва да дадат нещо и на производителите, защото те са един от трите стълба на експорта.
След като затворихме глава "Земеделие" в преговорите с Европейския съюз не е ли време и у нас да започнем да работим по европейски - питаха се хората? В ЕС получаването на субсидиите е уредено със стройни договори. Там на много места фермерите са и акционери във фабриките, получават си отделно своите субсидии за производство, но не са лишени и от експортните пари. Самите лицензи могат да се прехвърлят от един притежател на друг - у нас не може.
У нас фермерите още нямат подобни права, а и нямат никаква реална власт, която да завоюва по-добра цена от този, комуто продават продукцията си. Той е все още беззащитен, а неговите организации и асоциации не могат да го закрилят достатъчно. И това е тъжна реалност, въпреки че в България има закон, за който авторите претендират, че е създаден за подпомагане на земеделските производители. Дано пък годините до 2007 се изтърколят по-бързо, та барем европейските норми да сложат чадър и над чичо от село./mont-press.com
