С 4,7% по-висок е индексът на млечните продукти
Значително по-ниските цени за зърнените култури и захарта през 2024 година доведоха до спад на индекса на храните, изготвян от ФАО. За миналата година той беше средно 122 пункта, отчитайки минус 2,1 процента спрямо 2023 и с 15 на сто под рекордните 144,5 пункта, достигнати през 2022 година. През миналия декември индексът беше 127 пункта, което е с 6,6 на сто над стойността от последния месец на 2023.
След като през 2022 година зърното достигна рекордните 154,7 пункта, цените започнаха да падат и за две години се свиха с 13,3 процента до 113 пункта. Единствено при ориза тенденцията беше в обратната посока, като с плюс от 0,8 на сто той достигна 133 пункта, най-високото ниво за последните 16 години. Миналия месец индексът на зърното беше 111 пункта, т.е. под средното за годината и с 9,4 процента под декември 2023.
Подобно беше развитието при захарта. Там индексът падна с 13 на сто до 125,8 пункта, най-вече заради рекордния износ от Бразилия и положителните прогнози за предлагането през новия сезон.
Общият спад беше донякъде смекчен от цените на растителните масла. Спрямо 2023 година те отчитат ръст от 9,4 процента до 138,2 пункта, а през декември индексът им скочи до малко над 163 пункта, основно заради слабото международно предлагане.
По-високи бяха и цените за месото. Този индекс се покачи с 2,7 на сто до 117,2 пункта, стимулиран от стабилното търсене, при същевременно бавно увеличаващо се производство. И докато говеждото, овчето и птичето месо поскъпнаха, при свинското имаше спад, свързан с по-малкия внос, осъществен от Китай.
С 4,7 процента по-висок е и индексът на млечните продукти, достигнал за миналата година 129,6 пункта. Това се дължи на поскъпналото масло, където голямото търсене среща по-слабо предлагане. То пък беше предизвикано от намалялото производство на сурово мляко, като този спад беше заради неблагоприятните метеорологични условия.
