Милиард и половина евро ще получи България за подкрепа на селските райони през периода 2007 - 2009 година
1 552 000 000 евро ще получи България за преки плащания, пазарна подкрепа в т.ч. за интервенция и експортни субсидии и за подкрепа на селските райони през периода 2007 – 2009 г. Това съобщи днес министърът на земеделието и горите Мехмед Дикме на пресконференция по повод приключването на преговорите на страната ни в областта на селското стопанство.
Министър уточни, че 431 млн. евро, които страната ни ще получи под формата на преки плащания са за периода 2007 – 2008 г. Това са средства, които ще получим не за тригодишен период, а за 2 години, защото системата на плащане в Общността е средствата да се изплащат в бюджетната година, след като вече е изтекла съответната стопанска година. Така на практика размерът на преките плащания за 2009 г. ще бъде включен в периода 2010 –2013 г.
Като най-значителен пробив при преговорите министърът отбеляза договорената допълнителна сума от 116 000 000 евро за развитие на селските райони. Така общият финансов ресурс за тях става в размер на 733 млн. евро, уточни министър Дикме. Пазарната подкрепа за българските производители ще бъде 388 млн. евро.
Министърът посочи трите основните приоритети в преговорния процес с Европейския съюз по глава "Земеделие". На първо място, като основен приоритет бяха поставени , на второ място – развитието на лозаро-винарския сектор, а на трето място животновъдството, като приоритетно беше поставено развитието на млечното говедовъдство, уточни министър Дикме. С изключение на захарта и млечния сектор, където има квотен принцип, останалите финансови параметри, които България е защитила като финансова рамка, са величини, които не са крайни и ограничителни.
Министърът обясни и финансовите аспекти по отношение на Общата организация на пазара, като подчерта , че към февруари т.г. според общата позиция за България, размерът на преките плащания е бил 431 000 000 евро за периода 2007 – 2009 г. Директните плащания в България за следващите години ще бъдат съответно 35% през 2009 г. и 40% през 2010 г. До 2016 г. ще се продължи с 10%-но ежегодно увеличение на директните плащания, до сто процентно им изравняване с ЕС – 15. Този принцип беше приложен и към новоприсъединилите се 10 страни.
Като постижение в преговорния процес министър Дикме отбеляза, че България ще може да доплаща до 55% от плащанията в ЕС, т.е Евросъюза през 2007 г. ще ни отпусне 25 на сто от размера на преките плащания, които получават ЕС –15, а останалите 30% ще могат да се предоставят от вътрешния ни бюджет. Така още от първата година ще можем да прилагаме 55% от плащанията, прилагани в Общността, обясни земеделският министър. През 2008 г. ЕС ще ни предостави подпомагане в размер на 30%, а само 25% могат да постъпят от държавния бюджет на страната. Непосредствено преди приключване на преговорите, постигнахме условието България да има възможност 20% от средствата предвидени за селски райони да пренасочат към преките плащания.
По отношение на пазарната подкрепа в сектор полски култури България е защитила площ от 26 250 000 декара. Първоначално ЕК предложи 282 кг. от декар среден добив от тези култури. В хода на преговорите успяхме да докажем по-високи параметри от предложения и защитихме среден добив от 290 кг./декар.
Министърът подчерта, че най-важното е, че няма таван за обработване на площите от земеделските производители през 2007 г. Минималното количество, което се подпомага е 3 декара земеделска земя, каза още министър Дикме. Предложили сме около 500 000 тона интервенционни структури ежегодно, като базовата интервенционна цена е 101,35 евро на тон с допълнителна субсидия за тон – 63 евро. По отношение на ориза за България е направено изключение, като за базов период е използван само 2002 г. Поискахме 100 000 декара, тъй като по данните от предишни години площите бяха сведени до 20 000 декара. Така съумяхме да защитим 41 660 декара с оризови насаждения.
Българските производители на домати и праскови за консервиране също ще бъдат подпомагани. Като за производството на домати България защити квота от 156 343 тона ежегодно. Министърът подчерта, че браншовиците от сектора са поискали квота от 145 000 тона. Защитената квота за праскови възлиза на 17 843 тона. Искането на производителите беше за 15 000 тона, заяви министър Дикме. В първоначалната позиция на България не беше включено подпомагане на производството на черупкови плодове, отбеляза земеделският министър. Постигнахме допълнително субсидиране за тези плодове за площ от 120 000 декара орехи, лешници, бадеми. За това производство обещаната годишна помощ възлиза на 120.75 евро на хектар.
ЕК призна на България съществуващ потенциал от 1 535 000 декара лозови масиви. В хода на преговорите си България се отказа от исканото 3% -но презасаждане /изкореняване и засаждане/ и направи ново искане да получи 1,5% допълнително ново засаждане на лозя в Евросъюза. Беше защитен преходен период от 5 години след влизането ни в Общността. Успяхме да защитим изцяло Розовата долина като регион за производство типично и единствено за България. Страната ни става единствен регион в Европа за производство на традиционното ни вино "Розенталер". Получихме и единствените права за производство на "Пелин" като алкохолна напитка в Европа. България успя да включи в списъка традиционни спиртни напитки с географско указание – 13 вида ракии, произвеждани в страната ни, каза още министърът и уточни, че върху етикетите на българската мастика и ракия наименованието им ще бъде изписвано и на 4-те официални езика, използвани в ЕС.
Квота от 47 137 тона общо производства на тютюн е договорила страната ни при използван референтен период 2001 – 2002 г., с което е покрито производството на тютюн у нас към момента. Министър Дикме уточни, че това не е ограничителна мярка и стига България да има потенциал може да произвежда и повече. При класификацията на сортовите групи постигнахме най-големия успех в сектора. В краен вариант е договорено българските тютюни да се класифицират в 4 групи – първа, втора, шеста и осма. Групите "Басма" и "Кабакулак" получават най-високо премиране в ЕС, като за килограм суровина от 6-та група /Басми/ производителят ще получава 4,13 евро допълнителна премия. За тази група тютюни е защитена квота от 31 106 тона, а за 8 група "Кабакулак" – 3 800 тона.
Квотата за мляко е около 1 млн. тона, като отделно са договорени 300 000 тона за консумация във фермите, допълни министър Дикме. 100 млекопреработвателни предприятия, включени в списък, ще могат да преработват суровина, неотговаряща на ЕС-станадартите в 3-годишен гратисен период. Останалите предприятия, които не са включени в списъка ще могат да кандидатстват пред ЕК и по общия ред да бъдат оценени и включени в графата на одобрените.
16 000 броя животни, попадащи в групата крави с бозаещи телета, ще получават специални премии от ЕС, посочи още днес министър Дикме. Страната ни получава допълнително и права за специални премии върху 90 340 броя мъжки животни /в т.ч. волове, бикове, говеда и биволи/, допълни той. Най-сериозните дискусии в хода на преговорите с ЕС са били по отношение премирането на животни, предназначени за клане. В това отношение са постигнати договорености 22 191 възрастни животни и 101 542 телета за клане да получават ежегодни премии. България трябва да стимулира отглеждането на овце, посочи министър Дикме, като допълни, че ще бъде подпомаган и сектор козевъдство. Общо за двата сектора България получава права за премии за 2 058 483 броя животни. Освен това овцевъдите и козевъдите ще получават по 18 евро допълнителна ежегодна премия на брой.
Страната ни ще работи и да защити интересите на свиневъдния и птицевъдния сектори, които попадат в графата пазарна подкрепа. Специално за свинското месо ще бъдат изплащани експортни субсидии, освен това ще бъде подкрепяна и цената, за което България постоянно трябва да докладва на Брюксел за съществуващата вътрешна цена на свинското месо, каза земеделският министър. В резултат на това страната ни ще трябва да интервенира на пазара, в случай, че цената падне, с което свиневъдният сектор индиректно ще бъде субсидиран. Допълнителна пазарна подкрепа за свиневъдите ще се осъществява чрез невъзможността в България да бъде внасяно експортно субсидирано свинско месо. Министър Дикме напомни, че България, както и Румъния са поели ангажимента пред ЕК до края на 2005 г. да преустановят използването на жива ваксина срещу чума по свинете. В птицевъдния сектор ще се прилага само механизмът на кспортно субсидиране.
Общата годишна квота за производство на захар е 203 500 тона. 2003 г. у нас е имало нулево производство на захар. Въпреки това успяхме да защитим квота от 4 752 тона производство на бяла захар от захарно цвекло. Най-голям пробив в тази част от преговорите е допълнителното договаряне на квота за производство на захар от захарна тръстика в размер на 198 748 тона, обясни министър Дикме. Успяхме да защитим вноса на нерафинирана захар, с което гарантираме на 100% потреблението в страната, включително и това на глюкоза. По отношение на захарта водещото в преговорите беше да защитим потреблението. Договорена е и годишна квота от 56 063 тона изоглюкоза. Министърът уточни, че всяко предприятие ще може да произвежда захар само от един вид, като сме договорили, предприятията да имат възможност сами да определят от какъв вид ще е тяхното производство.
България ще може да получава между 20 и 30 процента от структурни фондове за директно развитие на селските райони извън досега посочените фондове, или това са суми в размер на 310-460 млн. евро, уточни министър Дикме. Така общата финансова помощ, която ще се получи ще бъде между 1 млрд. и 800 млн. евро и 2 млрд.евро в периода 2007-2009 г.
Ако трябва да обобщя един български фермер средно ще получава не по-малко от 5000 евро годишно чиста субсидия.
По отношение на ранното пенсиониране на земеделските стопани, министърът даде за пример че ако един млекопроизводител /на възраст 55- 70 години/ се откаже от квотата си и я прехвърли на млад фермер той има възможност да получи по 15 000 евро за 10 годишен период без да извършва селскостопанска дейност. За стопаните от изостанали селски райони и в райони с нарушено екологично равновесие и защитените територии той ще получава допълнителна премия за производството си.
